Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 2

— Тишина! Слушайте… — завикаха от всички страни.

Г-н Миклеско пресуши най-напред една халба бира, която посребри върховете на мустаците му, и започна:

— Драги колеги — каза той на немски език, за да го разберат всички членове на „Дунавската лига“, — не очаквайте от мене класически подредена реч. Ние не сме се събрали тук, за да се опиваме с тържествени речи, а за да си поговорим за нашите дребни работи като добри другари, бих казал като братя, ако това определение би ви се видяло подходящо за едно такова международно събрание…

Последните му думи бяха посрещнати с единодушно ръкопляскане и с виковете: „Много добре! Много добре!“.

След като изпразни отново халбата си, г-н Миклеско продължи. Той постави въдичаря в първите редове на човечеството като изтъкна всички качества и добродетели, с които го е надарила природата. Той си позволи даже да постави изкуството на рибаря по-високо от това на ловеца.

— Може ли да се сравнява — извика той — ловеца с риболовеца?

— Не!… Не! — отговори цялото събрание.

— Трудно ли е да убиеш един заек или яребица, когато я виждаш ясно пред себе си и когато едно куче (ние имаме ли кучета?) ви е открило следите им!… Вие виждате дивеча отдалеко, прицелвате се свободно в него и с десетки сачми, повечето от които са изстреляни напразно, го убивате. А рибата не може никога да се проследи с поглед. Тя е скрита под водата… Колко хитрост и изобретателност, колко ум и сръчност са необходими, за да я накараме да захапе въдицата и да я изкараме от водата — ту увиснала на върха на въдицата, ту живо трептяща, сякаш ръкопляска на победата ни!…

Тук речта бе съпроводена с буря от одобрителни викове. По всичко личеше, че председателят изразяваше чувствата на „Дунавската лига“. След като пое дъх, изпразвайки отново халбата с пенестата бира, той продължи:

— Не ни остава нищо друго, освен да се поздравим с растящите успехи на нашето сдружение, което се попълва с нови членове и чиято слава се носи в цяла Централна Европа. За нашите успехи аз няма да говоря, защото всички ги познават. Ще кажа само, че е голяма чест да бъдеш член на сдружението и да участваш в неговите състезания. Аз предлагам да вдигнем наздравица за журналистите от Германия, Австро-Унгария, Чехия и Румъния, които са винаги щедри на скъпите и тъй заслужени похвали за международната кауза на „Дунавската лига“!

Председателят вдигна високо чашата с шампанско.

— Да пием за нашата славна „Дунавска лига“! — каза г-н Миклеско и изпразни чашата си.

Всички, станали прави, последваха примера му.

— Да пием за здравето на различните народности, които влизат в нея: баварци, австрийци, унгарци, сърби, румънци, българи, молдовци и бесарабци!