Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 71

— Чудно — промълви Макс Юбер, — нашето присъствие не му прави никакво впечатление; като че ли изобщо не ни забелязва!… Дявол да го вземе! Нима наистина приличаме на тези полумаймуни? Или пък сме изгубили всякакво човешко подобие, след като преживяхме тук повече от три седмици! — И в порива на своето справедливо негодуване младият човек беше готов да се провикне: „Хей, милостиви господарю, или какъв сте там! Благоволете да ни ощастливите със своето внимание!“

Изведнъж Джон Корт го хвана здраво за ръката и промълви с глас, силно изменен от дълбоко учудване:

— Познавам го, Макс!

— Познавате? Кого познавате?

— Познах, кой е този Мсело-Тала-Тала… Това е доктор Йохаузен!…

XVII. Какво се беше случило с доктор Йохаузен…

Джон Корт беше виждал понякога доктор Йохаузен в Либревил и затова не би могъл да се излъже. Действително този почтен доктор сега царуваше над горското племе вагди.

Повестта за учения не е дълга и не е сложна. Преди три години, в желанието си да повтори опита на професор Харнер, решил да се засели между маймуните, за да изучи езика им.

Доколко бе успял да изпълни своята програма, отчасти можеха да предполагат нашите пътешественици, които случайно бяха намерили неговата клетка-колиба, неговия сал и бележника му. Всичко последвало по-късно оставаше в областта на предположенията.

Какво е заставило доктора да напусне колибата си на брега на реката, кръстена от нашите приятели на негово име — дали е сторил това доброволно или насила? Никой не би могъл да каже. Но сега вече беше ясно, че вагдите понякога предприемат далечни пътувания, че огньовете в гората бяха запалени от тях, че при една от своите експедиции са стигнали до мястото, където била неговата колиба. Очевидно, те са го похитили и пренесли в своето въздушно царство, заедно с цялото му имущество.

Колкото се отнася до слугата-туземец, навярно е сполучил да избяга из гората, иначе Джон Корт, Макс Юбер и Камис сигурно биха го срещнали в Нгала, или най-малкото, сигурно би участвувал поне в тази тържествена процесия.

Несъмнено вагдите се отнесли твърде миролюбиво към доктор Йохаузен, без да му причинят никаква вреда, както бяха постъпили и с нашите пътешественици.

По-късно, признали неговото умствено превъзходство, го избрали за свой владетел. Впрочем същото би могло да се случи и с Джон Корт, и с Макс Юбер, ако мястото не беше заето.

И така отпреди три години доктор Йохаузен царуваше над вагдите под името „Баща-Огледало“, т.е. Мсело-Тала-Тала — прозвище, което навярно сам внушил на своите поданици. Много неясно досега вече ставаше ясно и се обясняваше само по себе си: ето откъде са попаднали в техния първобитен език някои думи от туземното наречие на Конго, а също и някои немски думи; ето от къде вагдите знаеха да си служат с латерната, знаеха да си служат с някои домашни съдове!

Обаче все още оставаше необяснимо едно: защо Мсело-Тала-Тала не забеляза белите хора всред тълпата полумаймуни, защо не заповяда да ги доведат веднага при него, и дори не се разтревожи от присъствието на чужденци в своята столица?