Читать «Черна Индия» онлайн - страница 5

Може би за пръв път Джеймс Стар, като минаваше по улица Канонгет, не се обърна да погледне към Холивуд, този дворец на някогашните владетели на Шотландия. Той не забеляза пред входа часовите облечени в старинни шотландски униформи: поли от зелена материя, наметка на квадрати и чанти от козя кожа, обърната с дългите си косми навън. След няколко минути той беше вече на гарата, а половин час по-късно — на Единбургското пристанище, дето чакаше един от параходите, които извършваха рейсовете между Единбург и Стирлинг.

Коминът на „Уелският Принц“ изригваше кълба черен дим, котелът на парахода глухо бучеше. От звука на камбаната бърже се събираха закъснелите пасажери. Джеймс Стар се изкачи на палубата. Последен удар на камбаната, заповеди — и „Уелският Принц“ почна да се извива, за да излезе от залива, който го защищаваше от вълните на Северното море.

Като стоеше под широкия навес на палубата, Джеймс Стар не поглеждаше окръжаващия го пейзаж, обгърнат от тънката мрежа на дъжда. Той старателно наблюдаваше дали някой от пасажерите не го следи. Наистина, авторът на анонимното писмо може би беше на палубата. Обаче, инженерът не можа да забележи нито един подозрителен поглед.

Времето беше отвратително. Дъждът, носен от острия вятър, се превръщаше на прах. „Уелският принц“ вдигаше с колелата си грамадни вълни. Нищо не се виждаше. Старинната крепост Кюлрос с развалините на манастира Ейрс Кестл и квадратната кула от XIII век бяха изчезнали зад гъстата мрежа на дъжда.

Параходът спря на пристанището Алло, за да стовари няколко пътници. Сърцето на Джеймс Стар се сви, когато, след десетгодишно отсъствие, отново мина край този град, край това място, дето бяха разработени огромни залежи, което хранеше многобройно работническо население. Въображението му го отнесе под земята, дето и сега работеха работниците. Рудниците на Алло, почти съседни с Еберфойлските, продължаваха да обогатяват графството, а съседните отдавна бяха пресъхнали и там не се виждаше никакъв работник.

Като се отдалечи от Алло, параходът влезе в един от безбройните завои на реката Форс, като бързо минаваше край гористите брегове. От време навреме в разведряванията се показваха развалините на манастира Камбескенет, от XII век, след това замъка Стирлинг и кралската крепост, носеща същото име, дето през реката Форс бяха прехвърлени два моста, които не позволяваха минаването на параходи с високи мачти.

Щом параходът „Уелският Принц“ акостира до брега, инженерът ловко скочи на крайбрежната улица. След пет минути той вече беше на гарата, а след един час той слезе от влака в Колендер, голямо селище на левия бряг на реката Тайса.

До зданието на гарата стоеше млад човек, който веднага тръгна към инженера.

Глава III

Среща

— Ти ли си, Хари Форд? — живо попита Джеймс Стар.

— Да, мистър Стар.

— Не можах да те позная, мое момче! За десет години ти съвсем си възмъжал.

— Но аз ви познах — отговори младият миньор. — Вие съвсем не сте се изменили, мистър Стар. Ето, казах си, това е същият човек, който ме прегърна оня прощален ден при шахтата Дочерт. Такива работи не се забравят!