Читать «Черна Индия» онлайн - страница 4

От друга страна, инженерът познаваше Саймън Форд като опитен миньор, надарен с усет, и като човек, който познаваше занаята си. Той не бе виждал Саймън от деня, в който бе напуснал Еберфойлските галерии. Той дори не знаеше какво е станало със стария надзирател, с какво се занимава сега Саймън Форд и къде живее. Той знаеше само, че срещата е назначена в галерията Яроу и че Хари, синът на Саймън Форд ще го чака на гара Колендер, през целия следващ ден.

— Ще замина, ще замина! — повтаряше Джеймс Стар, чиято възбуда постоянно растеше.

Но случи се нещо съвсем неочаквано. Това беше като капка студена вода, която изведнъж изстуди кипенето на мозъка му.

Към шест часа вечерта, с третата поща, пристигна второ писмо, в груб плик, чийто надпис разкриваше ръка, малко свикнала да държи перото.

Джеймс Стар разкъса плика. В него имаше едно късче хартия, пожълтяло от времето и като че откъснато от някоя стара тетрадка. Тук беше написана само една фраза:

„Инженер Джеймс Стар няма защо да се безпокои — писмото на Саймън Форд сега няма значение“.

И никакъв надпис.

Глава II

На път

Ходът на мислите на Джеймс Стар внезапно се прекъсна, щом прочете това писмо, което противоречеше на първото.

„Какво значи това?“ — запита се той.

Джеймс Стар отново взе полуразкъсания плик. Върху него, както и върху първия, бе сложен печата на Еберфойлската пощенска станция. Значи, то изхождаше от същия пункт на графството Стирлинг. Беше го писал не старият миньор, очевидно. Но също така беше очевидно, че авторът на това писмо знаеше тайната на бившия надзирател, щом така решително отменяше получената вече от инженера покана.

Наистина ли първото писмо сега вече нямаше никакъв смисъл? Или някой искаше да попречи на Джеймс Стар да замине? Не се ли криеше в това някакво лошо намерение — да се нарушат плановете на Саймън Форд?

След зряло обмисляне, Джеймс Стар се спря на тази мисъл. Противоречието между двете писма само усили желанието му да замине за шахтата Дочерт. Ако тук имаше някаква мистификация, най-добре беше да се увери лично. Освен това, на Джеймс Стар се стори, че на първото писмо трябва да се довери повече, отколкото на второто, тоест, да повярва на един човек като Саймън Форд, а не на анонимния автор.

„Наистина, щом искат да повлияят на моето решение — каза си той, — значи, че съобщението на Саймън Форд трябва да е много важно. Утре ще бъда в определеното време на определеното място!“

Вечерта Джеймс Стар се приготви за път. Тъй като неговото отсъствие може би щеше да продължи няколко дни, той предупреди сър Елфистон, председателя на Кралския институт, че не ще може да присъствува на предстоящото заседание. Той се отказа също така от няколко други работи, с които трябваше да се занимае през тази седмица. След това, като заповяда на слугата си да му приготви пълната чанта, той си легна, развълнуван повече, отколкото може би заслужаваше тази работа.

На следния ден, в пет часа сутринта, Джеймс Стар скочи от леглото си, облече топли дрехи, тъй като валеше студен дъжд, излезе от жилището си на улица Канонгет, за да отиде на пристанището Грентон и да се качи на парахода, който след три часа заминаваше по реката Форс за Стирлинг.