Читать «Двойна радост» онлайн - страница 53

— Това, което ме притеснява — изрече той без заобикалки, — е, че не знам какво изпитваш към мен сега.

Тъй като тя нямаше представа какво изпитва той към нея сега, пък и нямаше никакво намерение да го попита, реши, че той няма право да й задава подобен въпрос или пък да очаква от нея отговор.

— Мисля, че ти си най-красивият от мъжете, за които съм се омъжвала! — пошегува се тя.

На него не му бе до шеги.

— Сега не е време да го увърташ, Кори, повярвай ми.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Искам да кажа, че знам много добре, че изпитваш нещо към мен сега, дори и да е слабо увлечение.

— Комплименти ли очакваш, самохвалецо?

— Отговор на въпроса — твърдо изрече Спенс.

— Да кажем, че ако някога напишем статия за „Техниките на целуване“, ти ще си в десетката, аз определено ще гласувам за теб. Е? — пошегува се тя. — Какво ще кажеш?

— Мисля, че ще те обвинят в пристрастие, защото си гласувала за собствения си съпруг.

— Не се наричай мой съпруг, ако обичаш — отсече Кори. — Въобще не е смешно.

— Да, знам. Това не е шега.

— Точно това казах. — Кори вече губеше търпение.

— Ние сме женени, Кори.

— Това е абсурдно.

— Може и да е абсурдно, но също така е и истина.

Кори търсеше отговора в лицето му, като отказваше да повярва на това, което четеше в очите му.

— Сватбената церемония е измислица. А свещеникът е водопроводчик.

— Не, баща му и чичо му са водопроводчици. Той е свещеник.

— Не ти вярвам.

Вместо отговор той й подаде навития документ.

Кори го разтвори. Това бе копие от разрешително за брак на Кори и Спенс. Бе с днешна дата и подписано от преподобния Лорънс Е. Латимър.

— Ние сме женени, Кори.

Без да иска, тя стисна ръката си в юмрук и смачка документа. Трепереше от гняв.

— Това е някаква лоша шега, нали? — прошепна тя. — Защо ще искаш да ме унижаваш по този начин?

— Опитай се да разбереш. Знаеш какво ми каза Джой и аз си помислих, че искаш това…

— Ти, нещастно копеле! — прошепна тя гневно. — Нима ми заявяваш, че си се оженил за мен от съжаление и от чувство за вина? Нима си помисли, че това ще ми хареса? Толкова ли съм жалка, че да съм щастлива, като се омъжвам на нечия друга сватба, с чужда рокля и панделка вместо пръстен?

Спенс видя сълзите в очите й, хвана я за раменете и изрече:

— Изслушай ме! Кори, ожених се за теб, защото те обичам.

— Обичаш ме! — изсъска тя, тялото й се разтърсваше от смях, лицето й бе обляно в сълзи. — Обичаш ме…

— Да, по дяволите.

Тя се засмя още по-силно.

— Ти дори не знаеш какво е любов. Толкова много ме обичаш, че дори не си направи труда да ми направиш предложение. Не видя нищо лошо в това да превърнеш сватбата ми във фарс. Що за хумор и любов?

Спенс знаеше, че е права. Толкова много го болеше, като гледаше сълзите по бледите й страни и презрението в очите й.

— Знам как се чувстваш сега. Знам, че ме мразиш.

— О, дори и представа си нямаш! — Тя се откопчи от хватката му и гневно избърса сълзите си. — Сега ме слушай внимателно, защото ще ти разясня веднъж завинаги: Аз не те искам! Нито преди, нито сега, никога няма да те обичам! — Удари го с юмрук по лицето толкова силно, че той потрепери. — Стана ли ти ясно? — Завъртя се, отвори гардероба и взе куфарите си. — Няма да прекарам нощта под един покрив е теб! Когато се върна в Хюстън, ще започна процедурите за анулиране и ако се осмелиш да не се съгласиш, ще наредя да арестуват теб и онзи свещеник пияницата за по-малко време, отколкото ти е трябвало да измислиш тази сватба! Ясно ли ти е?