Читать «Двойна радост» онлайн - страница 51

Все още се опитваше да подреди мислите си, когато той отвори вратата на апартамента й и влезе вътре. Когато Кори мина покрай него, Спенс застана на пътя й:

— Какво има, красавице?

— О, моля те — рече тя, като почти се задушаваше от смях, — не бъди толкова любезен, че ще се разплача.

— Ти беше ослепително красива булка.

— Предупреждавам те! — смееше се тя.

Той я взе в обятията си и нежно я притисна към себе си. Този жест бе толкова неочакван, че Кори наистина щеше да се разплаче.

— Това беше фарс — прошепна тя.

— Повечето сватби са такива — поясни той. — Те не са най-важното.

— Предполагам — промълви разсеяно Кори.

— Помисли си за всички сватби, които си виждала — продължи той, без да обръща внимание на изненаданите гости, които минаха покрай отворената врата на апартамента й, — поне на половината от тях младоженецът е махмурлия, а булката — бременна. Направо е жалко.

Кори се засмя, Спенс се усмихна и се замисли, че смехът й винаги го кара да се чувства добре. Винаги, когато я разсмиваше, се чувстваше по-добър, по-силен, по-мил.

— Като се имат предвид всички тези детайли това е идеалната сватба, за която си мечтала.

— Не и за мен. Аз искам сватба на Коледа.

— Значи това е единственото, което не ти хареса в днешната — сезонът. Искам да кажа, ако мога да направя нещо, с което да се почувстваш по-щастлива, кажи ми и ще го направя.

„Би могъл да ме обичаш“ — помисли си тя, а после каза:

— Наистина не би могъл да направиш повече. Ти много ми помогна. Чувствам се малко глупаво; прекалено сантиментална съм. Сватбите ми действат така.

Той й повярва.

— Ще се оправя с Латимър, после искам да се преоблека. Между другото, наредих да донесат бутилка шампанско тук, после ще се кача и можем да го изпием — как ти се струва?

— Добре — рече тя.

Кори взе душ и се почувства по-добре. След това отвори гардероба си и започна да разглежда дрехите си. Чудеше се какво ще отива на булка-заместник, която ще пие шампанско с младоженеца-заместник.

— Това е прекрасно — рече си тя и извади бежови панталони от коприна и дълга туника — напълно подходящи за имение в Нюпорт.

Стоеше пред огледалото в банята и разресваше косата си, когато чу Спенс да чука на вратата, а после да влиза.

— Идвам след малко. — Тя си сложи перлените обици и се огледа. Изглеждаше по-щастлива и по-доволна, отколкото всъщност се чувстваше. В главата й се въртяха какви ли не мисли. Бе носила булчинска рокля с воал, бе стояла до Спенс пред украсения с рози олтар, той бе държал ръката й и нежно й се бе усмихвал. Дори й бе дал пръстен след това… Спомените от „сватбата“ им щяха да останат завинаги в съзнанието й. Не, не завинаги, просто още няколко дни. Защото това бяха спомени, а действителността бе съвсем друга. Сватбата им бе пълна измислица, „пръстенът“ — златна панделка. Като се замисли за реалността, изпита болка.