Читать «Двойна радост» онлайн - страница 55

— Няма нужда. Спенс е в Хюстън, урежда някаква сделка.

— Не искам да го виждам.

— Мисля, че и той го знае — отвърна мрачно Даяна. — Ти не само задейства анулирането, но и съдебна забрана Спенс да те вижда.

— Какво ще кажеш, ако публикуваме снимките без неговото разрешение?

— Той ме помоли да ти предам, че адвокатите му ще закусят с компанията ни.

— Мразя го! — извика Кори.

Даяна предпазливо добави:

— Не е чак толкова безнадеждно. Той каза, че ще те чака утре вечер в къщата на баба си…

Ядосана, че той има контрол върху издаването на броя и я държи в ръцете си, Кори избухна:

— Утре вечер е „Балът на орхидеите“. Трябва да подпише документите през деня.

— Обясних му, че ние сме един от спонсорите и задължително трябва да присъстваме. Спенс те очаква в къщата на баба си преди бала, в седем часа.

— Няма да отида там сама.

— Добре — съгласи се сестра й, — ние с майка ще те чакаме отвън в колата, докато се видиш със Спенс, и после ще тръгнем оттам.

Кори не бе стъпвала в къщата на Спенс, откакто баба му почина, и й се стори странно да се върне след толкова много години.

Знаеше, че са дали къщата на наематели, които бяха оставили на работа повечето от прислугата и поддържаха мястото също както го помнеше преди. Тъй като Спенс сега бе там, тя предположи, че той или е решил да продаде имота, или е свободен и трябва да намери други наематели.

Лампите на предната веранда светеха празнично. През завесите се процеждаше странна светлина.

— Няма да се бавя — каза Кори на Даяна и майка си, излезе от колата и се качи по стълбите.

Стиснала документите в едната си ръка, тя натисна звънеца с другата. Сърцето й заби силно, когато чу стъпки във фоайето. Вратата се отвори. Икономката на госпожа Брадли я посрещна с мила усмивка.

— Добър вечер, госпожице Фостър. Господин Адисън ви очаква във всекидневната.

Кори кимна и прекоси фоайето, което бе оскъдно осветено. Подготвяше се да се изправи очи в очи със Спенс. Щеше да го види за пръв път, откакто той й се подигра в Нюпорт. Влезе във всекидневната. Не повярва на очите си.

Спенс бе в средата на стаята. Навсякъде бяха запалени свещи. Той се бе облегнал на огромното пиано със скръстени ръце.

Бе облечен в смокинг.

Стаята бе украсена за Коледа.

— Весела Коледа, Кори — изрече тихо той.

Тя огледа стаята — огромни гирлянди украсяваха стената над камината, на огромния свещник беше закачен имел, в ъгъла имаше коледно дърво, украсено с лампички и червени играчки, под него имаше подаръци. Всичките кутии бяха опаковани със златиста хартия и имаха бели етикети.

Върху всички етикети бе написано „Кори“.

— Веднъж вече провалих коледните ти танци и коледната ти сватба — спокойно изрече Спенс. — И искам да ти ги дам както подобава. Все още мога. Стига да ми позволиш.

Той си бе представял различни нейни реакции, но не очакваше, че Кори ще му обърне гръб, ще наведе глава и ще заплаче. Бе загубил. Протегна ръка към нея, но не можа да я докосне. После чу шепота й:

— Винаги съм обичала само теб.

Той почувства огромно облекчение, обърна я към себе си и силно я прегърна.