Читать «Двойна радост» онлайн - страница 50

— Ще се справиш ли? — прошепна той с дълбок и дрезгав глас.

Кори кимна, преглътна и се усмихна празнично:

— Приличаме на Барби и Кен. Хайде да тръгваме.

Преди да направят първата крачка върху белия килим, който водеше към олтара, някой от предните редове се обърна и попита:

— Хей, Спенс, не може ли по-бързо, ще пукнем от жега?

В същия миг той се сети какво е забравил. Огледа се и забеляза част от златиста панделка в чаша от шампанско.

— Готови ли сте? — попита Латимър, като се почесваше по яката на робата си.

— Готови сме — отвърна Спенс.

— Какво ще кажете да караме по кратката про… процедура?

— Добре — съгласи се Кори и се отдръпна назад, за да открие Кристин, която трябваше да направи няколко снимки.

— Госпожице… ъ-ъ-ъ… Фостър?

— Да?

— Според обичая трябва да гледате към младоженеца.

— О, извинете — изрече Кори.

Латимър бе много любезен и им съдействаше, така че, ако искаше да преиграва, тя въобще не възразяваше.

Сложи ръката си в тази на Сценс и видя, че Кристин зае позиция отдясно и вдигна фотоапарата си.

— Спенсър Адисън, вземате ли Кор… и… Каролайн Фостър за законна съпруга, докато смъртта ви раздели? — свещеникът изрече тези думи толкова бързо, че нищо не се разбра.

Спенс се усмихна, като не откъсваше поглед от очите й:

— Да.

Усмивката на Кори изчезна.

— Каролайн Фостър, вземате ли Спенсър Адисън за законна съпруга… съпруг, докато смъртта ви раздели?

Главата й щеше да експлоадира. Тя не разбираше нищо.

— За Бога, Кори — пошегува се Спенс, — не можеш да ме зарежеш пред олтара.

— О, напълно си го заслужаваш — нервно се засмя тя, като се опитваше да се съсредоточи върху фотоапарата на Майк.

— Хайде, кажи „да“.

Тя не искаше. Не можеше да участва в тази измама.

— Това да не ти е филм, снимат те с фотоапарат в момента — смъмри го тя.

Спенс хвана брадичката й:

— Кажи „да“.

— Защо?

— Кажи „да“.

Той наведе глава и приближи устните си към нейните. Кристин бързо се приближи, за да снима.

— Не можете да я целунете, преди тя да каже „да“ — предупреди Латимър.

— Кажи „да“, Кори — прошепна Спенс, лицето му бе толкова близо до нейното, че тя усети дъха му, — и добрият свещеник ще ми позволи да те целуна.

Тя се усмихна, жадуваше целувките му.

— Да — прошепна през смях, — дано целувката си заслужа…

Той запуши устата й със своята и силно я прегърна. Свещеникът тържествено изрече:

— Обявявам ви за съпруг и съпруга, пръстенът моля.

Избухнаха аплодисменти.

Напълно зашеметена от страстната целувка, Кори стисна раменете му, за да запази равновесие.

Той стисна ръката й, после сложи нещо на пръста й, което я одраска.

— Трябва да се преоблека — рече Кори.

— Преди да си тръгнете… трябва да… — започна свещеникът.

Спенс го прекъсна:

— Ще ме поздравиш след няколко минути, Лати. Ще се видим в библиотеката, там е тихо, ще заведа Кори горе. Отвън те чака такси, ще поговорим и след това ще те откарат вкъщи.

Докато се качваше към апартамента си, тя си мислеше за невероятните снимки, които бяха направили. Също така необяснимо защо, но бе потисната и като се замисли, стигна до заключението, че така се чувства човек след дълъг и напрегнат работен ден. Не биваше да вини Спенс за депресията, в която бе изпаднала. Той бе изиграл прекрасно ролята си на заместник-младоженец, хладнокръвно и с момчешки ентусиазъм. Беше направо очарователен.