Читать «Милионерът (Комедия в четири действия)» онлайн - страница 5

ХРИСТИНА. Но вие обяснихте вече…целта е ясна, няма какво да се обяснява повече.

МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, кажете имената на членовете.

ЛЮБЕНОВ (почуква камертона си, приглажда косите си). На първо място имаме… с госпожиците ли да почна или с господата?

ХРИСТИНА. Разбира се, с госпожиците.

ФАНКА. Не с нас, не с нас. Любенов, после нас…

МАСЛАРСКИ (галантно). Дамите имат първенство, г-це.

БУБЕВ. Дамите не ме интересуват мене. Ония приятели искам да видя аз, мъжете, тях ми дайте вие мене. Кажете им имената.

ЛЮБЕНОВ. На първо място имаме… Чакайте, аз имам списък.

МАСЛАРСКИ. Тъй ли? Още по-хубаво тогава. Четете списъка!

ЛЮБЕНОВ (изважда списъка от джеба си и чете). На първо място имаме… (Смущава се)

ХРИСТИНА (като посочва Любенова). Г-н Любенов!

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се! (Ръкопляскат)

ЛЮБЕНОВ (смутен, покланя се; после чете). Йосиф Чунчев, банков чиновник…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се!

МАСЛАРСКИ. Вие, г-н Бубев, какво ще кажете?

БУБЕВ (кима одобрително с глава).

МАСЛАРСКИ. Приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете). Никола Сапунджиев, адвокат.

КОКИЧКОВ. Младото, с остриганата глава ли? Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари…

МАСЛАРСКИ. Добре, добре. Приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете). Иван Мандовски, агроном.

КОКИЧКОВ. И той ли? Много е пълен.

ХРИСТИНА, Че какво като е пълен, г-н Кокичков?

КОКИЧКОВ. Бях, когато се тегли на Гергьовден, 96 килограма доде…

ХРИСТИНА и ФАНКА. Ау!

МАСЛАРСКИ. Нищо, че бил пълен. В музиката тя се цени. (На другите) Пълният човек, знайте, събира повече въздух, има сила… Добре, добре, приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете), Д-р Христо Кондов.

МАСЛАРСКИ. Кой? Ветеринарния ли?

КОКИЧКОВ. Конския доктор?

ФАНКА и ХРИСТИНА. Г-н Кокичков! (Смеят се)

МАСЛАРСКИ. Тоя човек не ми се харесва. Не, не може. Аз мисля, че не бива да се приема.

БУБЕВ. Защо? Аз пък казвам, че трябва да се приеме. Докторът е млад, интелигентен.

КРИСТИНА. Да, г-н Бубев, но е горделив. Той не дружи с нас, отбягва ни.

ФАНКА. Знае само да се присмива. Такъв един… лош!

ЛЮБЕНОВ. Собствено… За г-н доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други против. Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас…

КОКИЧКОВ. Мече като коте. Глас… ако е за глас, глас има, например, Митю Караколев, ловецът. Когато вика на копоя си в Иланлъшката гора, чува се чак в Каралез, на десет километра.

МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай Таско! Тук за музикален глас става дума — зайци няма да ловим! (Към другите) Не, г-да, вижте, докторът е от два месеца в нашия град, но не можа, знайте, да се сближи с гражданите, да спечели симпатиите им. Особен човек. Понякога ще те срещне — засмян, любезен, а понякога — уж те гледа, а не те вижда, гледа нейде над главата ти. Или пък ще примижи, примижи, като че не човек гледа пред себе си, а муха! Не, тъй не може то!

КОКИЧКОВ. И все сам ходи — по баирите, по лозята се скита. Тоз човек май не е с всичкия си…