Читать «Милионерът (Комедия в четири действия)» онлайн - страница 7

БУБЕВ (става). Протестирам! Тук се внася партизанство. Как така — одеве не го искахте, сега го приемате… Значи, богат човека, дайте да го вземем на своя страна. Аз такива работи не мога да търпя, аз си отивам. Сбогом! (Обръща се) На тоя „Кавал“ вий сега ще му чуйте гласа! (Излиза)

МАСЛАРСКИ. Я го оставете… него ще слушам аз? Работата е сериозна, г-да. Един богат човек, един милионер може да бъде полезен за обществото. Може, знайте, да подари нещо за черква, за училище. Как така!…

ХРИСТИНА. Докторът е най-хубавия ни кавалер!

ФАНКА. Такъв елегантен!

МАСЛАРСКИ. Разбира се.

КОКИЧКОВ. И не е толкоз лош гласа му.

МАСЛАРСКИ. Глас като звънец — какво приказваш! Три милиона и седемстотин хиляди лева! Пари е туй!

ЧУНЧЕВ. Не разбирам какво става.

МАСЛАРСКИ. Г-да, много хубаво стана, че си поправихме грешката. Хубаво стана, много хубаво стана. Аз съм доволен.

ФЪРГОВ (гледа часовника си). Аз бързам, работа имам. (Поглежда през прозореца) Ето докторът минава!

МАСЛАРСКИ. Тъй ли? Я го повикай, повикай го! (Отива до прозореца) Докторе! Докторе! Елате, моля ви се, за малко, елате, ще ви кажа нещо много важно. Минете през двора и надясно… Чакайте, аз ще дода… (Към другите) Той като че го е страх да доде, нали бях го посплашил малко със сабята…

ХРИСТИНА. Аз ще ида да го посрещна.

МАСЛАРСКИ. Идете, г-це! Посрещнете го, доведете го! (След като Христина излиза) Г-да, моля ви да бъдете любезни към доктора. Правете се, че не знаете нищо — за милионите де… Главното, бъдете любезни… Аз сам ще гледам да загладя миналото. Докторът е прекрасен човек.

ХРИСТИНА (влиза с д-р Кондов). Ето го г-н доктора!

МАСЛАРСКИ. О, докторе! Добре дошел! Поздравлявам ви, докторе! Честито!

ВСИЧКИ. Честито, докторе!

Д-Р КОНДОВ (носи нещо загърнато в книга, прилича да е бутилка). Какво ми честитите, г-да? Не разбирам…

МАСЛАРСКИ. Току-що ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество „Кавал“. Поздравлявам ви, докторе. Честито!

ВСИЧКИ. Честито, докторе!

Д-Р КОНДОВ. Но, г-да…

МАСЛАРСКИ. Никакво но, докторе…

Д-Р КОНДОВ. Това е тъй далеч от моята професия.

МАСЛАРСКИ. Докторе, професията си е професия, а музикалното дружество е за свободното време. В дружеството „Кавал“, докторе, влиза най-отбраното общество. Ето г-на Фанка, г-ца Христина…

ФАНКА. И г-ца Евгения…

МАСЛАРСКИ. Да, и дъщеря ми. И други дами и кавалери. Най-избрано общество, докторе.

Д-Р КОНДОВ. Щом толкова настоявате, приемам.

МАСЛАРСКИ. Браво, докторе! Аз тъй се и надявах!

ХРИСТИНА. Само вий можете да бъдете председател, докторе. Никой друг!

Д-Р КОНДОВ. Не знам… Но щом толкоз настоявате, приемам…

МАСЛАРСКИ. Свършено е! Свършено е! Да не приказваме повече за това. Но седнете, докторе! Седнете, г-да! (Всички сядат. Масларски остава прав)

МАСЛАРСКИ. Сега, както му е обичая, да се почерпим. Аз, знайте, като че съм предвиждал — турих да се изстуди малко бира! (Звъни; дохожда слугинята) Донеси бирата! По-скоро! И чаши… Чакай! (Брои гостите) Осем чаши, по-скоро! (Към другите) Ще извинявате, че ще се разпореждам сам. В къщи няма никой.

ХРИСТИНА. Къде е госпожата, г-н Масларски?