Читать «Милионерът (Комедия в четири действия)» онлайн - страница 4

БУБЕВ (по-високо). Вятър! Вятър!…

МАСЛАРСКИ (сърдито). Бубев, какво искаш да кажеш?

БУБЕВ. Искам да кажа туй, че училищното настоятелство няма работа тука.

МАСЛАРСКИ. Има.

БУБЕВ. Няма.

МАСЛАРСКИ. Има. Аз пък казвам, че има. Аз такова… аз вземам дружеството само за повод, за да извлека аргумент в полза на една идея, защото… (гордо, с патос) и музикалните дружества могат да бъдат предмет на благородни идеи…

БУБЕВ. Дрън, дрън…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Ай! (Смеят се)

КОКИЧКОВ. Бубев, тук има дами!

МАСЛАРСКИ (след като изглежда продължително Бубева). Бубев! Ти като опозиционер влезе в училищното настоятелство и опозиционер искащ да бъдеш навсякъде. Забрави поне сега, че имащ насреща си човек на днешното правителство. Не партизанствувай!

БУБЕВ. Не партизанствувам аз. Казвам, че училищното настоятелство няма работа тука. Дружеството „Кавал“ е частна работа.

МАСЛАРСКИ. Нека каже и той, нека. Кажете, г-н Любенов?

ЛЮБЕНОВ (смутен, почуква камертона си и приглажда с ръка косата си). Целта на дружеството „Кавал“ е да изрови от забрава едно скъпо имане — народната песен…

БУБЕВ. Вятър! Имането е пари, г-не, а песента си е песен!

ЛЮБЕНОВ. Хорът на дружеството ще разучва хубави народни песни, ще дава концерти…

МАСЛАРСКИ. Великолепно! Великолепно!

ЛЮБЕНОВ. Дружеството има и нравствена цел: ще гледа да създаде такива условия, че членовете му да се сближат…

БУБЕВ (прекъсва го). Какво ми приказвате вие! Всичко туй не ми трябва мене!

МАСЛАРСКИ. Как така? Нали обясняваме целта…

БУБЕВ. Не ща приказки аз! Ако сме решили да изпращаме децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам с кого ще се събират там, кои ще влязат в това дружество. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш кои ще бъдат членове на дружеството, тъй ли?

БУБЕВ. Да.

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се каже кои ще бъдат членове.

ХРИСТИНА. Сега пък друго. Колко време изгубихме!

МАСЛАРСКИ. Че и ти не си ли училищен настоятел? Защо си дошел тогава?

БУБЕВ. Аз не съм дошел като училищен настоятел. Аз нямаше и да дода, но… Откато се е заговорило за туй дружество, дъщеря ми е подлудила майка си, а майка й — мене. Затуй додох. Но ако трябва да си кажем мнението, ще го кажем като бащи, а не като училищни настоятели.

КОКИЧКОВ. Да, като бащи. Право казва Бубев.

МАСЛАРСКИ. Именно, именно! Да, да, да…

БУБЕВ. Щом сме решили да изпращаме там децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам какво ще бъде туй дружество, какво ще се работи там. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш целта на дружеството. Тъй ли?

БУБЕВ. Да!

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се обясни целта.

МАСЛАРСКИ. Ще ви я обясня, ще ви я обясня. Само туй искайте вий…ще ви я обясня …(Тържествено) Г-да! Целта на дружеството „Кавал“ е цел величествена, е цел възвишена… Дружеството „Кавал“, г-да, има за цел… има много хубава цел… но, чакайте! Ето г-н Любенов, той ще управлява хора на дружеството, той по-добре ще обясни целта на дружеството. Кажете, г-н Любенов.