Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 15

— Търся Кърли — каза тя с носов глас.

Джордж погледна встрани, после пак към нея.

— Преди малко беше тука, но си отиде.

— О!

Тя кръстоса ръце на гърба си и се облегна на касата на вратата така, че цялата й предница ясно се Очерта.

— Вие сте новите, нали?

— Да.

Погледът на Лени се плъзна надолу по тялото и, а тя, макар че уж не забеляза това, вирна нос. Сетне заби поглед в ноктите си.

— Понякога Кърли се отбива тук — обясни тя.

— Отбива се, ама сега го няма — рече Джордж рязко.

— Щом го няма, ще го потърся другаде — отвърна закачливо тя.

Лени я наблюдаваше замаян.

— Ако го видя, ще му кажа, че сте го дирили — каза Джордж.

Тя се усмихна дяволито и скърши снага.

— Кой може да обвини човек за това, че търси някого? — каза тя.

Пред вратата се чуха нечии стъпки. Тя се обърна и поздрави:

— Здравей, Слим.

— Здрасти, хубавице — долетя отвън гласът на Слим.

— Мъча се да намеря Кърли.

— Премъчила си се! Сега го видях да си влиза в къщи.

Тя вече беше нащрек.

— Довиждане, момчета — извика на Джордж и Лени и забърза към дома.

Джордж изгледа Лени.

— Ама че курветина! — възкликна той. — Значи, такава жена си е избрал Кърли.

— Но пък е хубава — възрази Лени.

— И не се мъчи да крие това. Тоя Кърли тепърва ще си има главоболия. Бас държа, че за двайсет долара е готова да се пръждоса с всекиго.

Лени все още гледаше към вратата, където преди малко се бе изправила тя.

— Хубава е, дума да няма — усмихна се той, възхитен.

Джордж тутакси вдигна поглед към него, после го хвана за ухото и го разтърси.

— Слушай, смахнато говедо! — извика гневно той. — Да не си посмял да я погледнеш тая кучка! Все едно ми е какво говори тя и какво върши. Отрови като нея съм виждал много, но такава стръв не съм виждал — хванеш ли се на нея, бух — в затвора. Остави я да пасе.

Лени се мъчеше да си освободи ухото.

— Ама какво съм направил, Джордж?

— Нищо не си направил. Но очите ти щяха да изскочат, като се беше изпъчила на вратата.

— Аз само така, Джордж, бога ми!

— И така да е, стой по-настрана от нея, че е жив капан. Нека Кърли да иде в дрънголника. Той сам си е сложил главата в торбата. Ръкавица с вазелин! — додаде Джордж отвратен. — Бас държа, че той пие сурови яйца и си изписва от разни фирми всевъзможни хапове за усилване.

— Не ми харесва тук — извика ненадейно Лени. — Не е хубаво тук, Джордж. Да се махаме.

— Трябва да останем, докато посъберем пари. Няма как, Лени, Съберем ли малко пари, ще се ометем. Да не мислиш, че на мене ми харесва тука?

Джордж се върна при масата и зареди нов пасианс.

— Не, не ми харесва — продължи той. — Ще се махна като нищо. Да съберем само някой и друг долар и ще запрашим; може да идем да пресяваме злато по река Америка. Сигур ще успеем да изкарваме по два долара на ден, а може и да ни излезе късметът.