Читать «Червеното пони» онлайн - страница 38

Нели стоеше изправена, неподвижна, вдървена. Цялото й тяло се сви от болка. Спазмата премина. След няколко мига отново започна и пак премина. Били нервно измърмори:

— Нещо не е в ред. — Голата му ръка изчезна. — О, божичко — каза той. — Не е наред.

Спазмата отново се появи и този път Били се напъна; мускулите по ръката и рамото му изпъкнаха. Дърпаше силно, по челото му избиха капки пот. Нели изпищя от болка. Били мърмореше:

— Не е както трябва. Не мога да го обърна. Съвсем не е както трябва. Съвсем наопаки е.

Той вторачи сърдито очи в Джоди. Внимателно, съвсем внимателно пръстите му поставиха диагнозата. Бузите му се изпънаха и посивяха. Една минута, която продължи много, той гледа въпросително Джоди, който се бе отдръпнал от клетката. След това Били пристъпи към полицата под отвора за тор и с влажната си дясна ръка взе един чук за подковаване.

— Излез навън, Джоди! — каза той.

Момчето стоеше неподвижно и тъпо се вглеждаше в него.

— Излез вън, казвам ти! Ще стане късно! Джоди не помръдна.

Тогава Били бързо отиде до главата на Нели.

— Обърни се, дявол да те вземе, обърни се!

Този път Джоди се подчини. Обърна глава. Чу Били прегракнало да шепне в клетката. После чу кухия шум на смачкана кост. Нели остро изцвили. Джоди погледна назад и успя да види как чукът втори път се издига и се стоварва върху плоското чело. Нели тежко падна настрана и известно време трепереше.

Били скочи към издутия корем. Големият джобен нож бе в ръката му. Той издърпа кожата и вмъкна в нея ножа. С усилие разряза коравия корем. Въздухът се изпълни с миризма на топли, живи вътрешности. Другите коне се дърпаха от веригите, цвилеха и ритаха.

Били хвърли ножа. Двете му ръце потънаха в ужасната разкъсана дупка и измъкнаха голям бял вързоп, от който капеше. Зъбите му разкъсаха булото. През разкъсаното място се подаде черна главичка, и гладки, влажни ушички. С шумно бълбукане някой пое възДух, после още веднъж. Били свлече булото, намери ножа и отряза пъпната връв. За миг задържа черното конче в ръцете си и се загледа в него След това прекоси бавно и го положи на сламата в краката на Джоди.

От лицето, ръцете и гърдите на Били капеше нещо червено. Тялото му тръпнеше, а зъбите му тракаха. Гласът му се бе загубил; говореше с прегракнал шепот.

— Ето ти твоето конче. Бях ти обещал. Ето ти го. Трябваше Така да постъпя… трябваше. — Той спря и погледна през рамо в клетката. — Върви да донесеш топла вода и гъба — пошепна той. — Измий го и го подсуши, както би сторила майка му. Ще трябва да го храниш от ръка. Но твоето конче дойде, както ти го обещах. Джоди се вгледа глупаво във влажното, задъхващо се конче. То протегна брадичка и се опита да повдигне глава. Безизразните му очи бяха тъмносини.

— Дявол да те вземе — извика Били, — ще отидеш ли за вода? Ще отидеш ли?