Читать «Червеното пони» онлайн - страница 35

Джоди взе кофата и се втурна надолу край бараката и обора, а тежката кофа го удряше по колената. Намери Нели да си играе с водата в коритото за водопой; правеше вълни и така отмяташе глава, че разплискваше вода по земята.

Джоди се прекатери през оградата и сложи кофата с димящата ярма до кобилата. След това се отдръпна, за да я огледа. И видя, че е променена. Коремът й беше надут. Когато се движеше, краката й едва допираха земята. Тя зарови нос в кофата и излапа горещата яРма. Щом свърши, тя си поигра, като буташе с нос кофата по земята, а после пристъпи кротко към Джоди и потърка глава о него.

Били Бък излезе от стаята, където държаха седлата, и се приближи.

— Бързо върви, щом тръгне веднъж, нали? — Изведнъж ли стана така?

— О, не, просто за известно време не си се вглеждал в нея. — Той обърна главата на кобилата към Джоди. — Много кротка ще бъде. Погледни колко са кротки очите й! Някои кобили стават зли, но когато са кротки, са много добри.

Нели пъхна глава под ръката на Били и потърка шията си между ръката и тялото му.

— Сега ще трябва да бъдеш много мил към нея — каза Били.

— Колко още ще трае? — попита Джоди със затаен дъх. Мъжът преброи пипнешком на пръсти.

— Около три месеца — каза той гласно. — Не може да се определи точно. Понякога е точно единадесет месеца, но може да стане и две седмици по-рано или месец по-късно, без някой да пострада.

Джоди гледаше втренчено в земята.

— Били — започна той нервно, — Били, ще ме повикаш, когато се ражда, нали? Ще ме пуснеш и аз да стоя там, нали.

Били захапа със зъби крайчеца на ухото на Нели.

— Карл разправя, че иска да почнеш от самото начало. Това е единственият начин да се научиш. Никой нищо не може да ти каже. Също както моят старец постъпи с одеялото под седлото. Беше държавен доставчик на продукти, когато бях колкото тебе, и аз му помагах по малко. Един ден оставих гънка на одеялото под седлото и кожата на коня се протърка. Моят старец никак не ми се кара. Но на следващата сутрин ме оседла с двадесет килограмово седло. Трябваше да водя коня и да нося седлото на гръб в най-големия пек през цялата проклета планина. Едва не ме уби, но никога вече не оставях гънки по одеялото. Не можех. Оттогава през целия си живот, винаги когато слагам одеяло, усещам седлото на гърба си.

Джоди протегна ръка и хвана гривата на Нели.

— Ще ми казваш всичко как се прави, нали? Сигурно знаеш всичко за конете, а?

Били се засмя.

— Та аз сам наполовина съм кон — каза той. — Майка ми умряла, когато съм се родил, и понеже баща ми бил държавен доставчик в планините и повечето време наоколо ни не е имало крави, той ми е давал най-вече конско мляко. — Били продължи сериозно: — И конете усещат тая работа. Нали и ти знаеш, Нели?

Кобилата обърна глава и за миг го погледна право в очите, а всъщност конете почти никога не вършат подобно нещо. Сега Били Бък беше горд и сигурен в себе си. Похвали се.

— Ще се погрижа да получиш добро конче. Ще гледам правилно да започнеш. И ако правиш каквото ти казвам, ще имаш най-добрия кон в окръга.

Това накара Джоди да се почувствува трогнат и горд; толкова горд, че като се връщаше в къщи, той подгъваше колена и поклащаше рамене, също както правеха ездачите. И прошепна: