Читать «Бисерът» онлайн - страница 42

В планинската клисура се спусна мрак — дълбок и черен. Животните, които идваха да пият вода от вирчето, се приближиха, подушиха хората и потънаха обратно в мрака.

Кино чу шепот зад гърба си. Хуана шепнеше: „Койотито“. Тя го молеше да мълчи. Кино чу детето да хленчи и разбра по глухите звуци, че Хуана е покрила главата му с шала си.

Долу край брега блесна клечка кибрит и на краткотрайната й светлина Кино видя, че двама от мъжете спят, свили се на кравай като кучета, а третият бди; видя и блясъка на пушката, озарена от светлината. После клечката угасна, но Кино вече бе добил представа. Пред очите си той виждаше в какво положение е всеки от тримата, как двамата спят, свили се на кълбо, а третият е приклекнал на пясъка с пушката между коленете.

Кино бавно се дръпна назад в пещерата. Очите на Хуана приличаха на две искри — в тях се отразяваше една бледа звезда. Кино се приближи тихо до жена си и допря устни до бузата й.

— Има начин за спасение — каза той.

— Но те ще те убият.

— Ако се добера първо до този с пушката — рече Кино, — трябва да свърша най-напред с него, после всичко ще бъде наред. Другите двама спят.

Ръката на Хуана се плъзна изпод шала и сграбчи ръката на Кино.

— Не — отвърна Кино. — Трябва да бъда там, преди да изгрее луната.

Той потърси някоя нежна дума, но не успя и се отказа.

— Ако ме убият — рече той, — лежи си тихо. И щом си отидат, тръгни за Лорето.

Ръката й слабо потрепна, сграбчила китката му.

— Няма друг избор — продължи Кино. — Това е единствената възможност. Те ще ни намерят на сутринта.

Гласът на Хуана леко потрепери.

— Бог да ти помага — каза тя.

Кино се взря внимателно в нея и видя големите й очи. Ръката му зашари, напипа детето и той сложи за миг длан върху главата на Койотито. Сетне вдигна ръка и докосна бузата на Хуана, а тя затаи дъх.

На фона на небето срещу входа на пещерата Хуана видя как Кино сваля белите си дрехи, защото колкото мръсни и оръфани да бяха, те можеха да го издадат в тъмната нощ. Мургавата му кожа щеше да го прикрие по-добре. Сетне Хуана видя как той намота амулета си, завързан за шията му, върху роговата дръжка на големия нож и ножът увисна пред него, оставяйки двете му ръце свободни. Кино не се върна при нея. За миг тялото му се мярна като черно петно на входа на пещерата, снишило се безшумно, и после той изчезна. Хуана се приближи до входа и погледна навън. Тя се взираше като кукумявка от дупката си в планината, а детето спеше под наметалото на гърба й, обърнало лице към шията и рамото на майка си. Хуана усещаше топлия му дъх върху кожата си и зашепна своите полумолитви полумагии — своята „Света Богородице“ и древните си заклинания срещу тъмните свръхчовешки същества.