Читать «Бисерът» онлайн - страница 18

След като изпи шоколада си, докторът лапна трохите от сладките. Изтри пръстите си с кърпа, погледна часовника си, стана и взе малката си чанта.

Вестта, че детето се е почувствувало по-зле, бързо обходи колибите, защото след глада болестта е най-страшният враг на бедняците. Някои тихо казваха:

— Както виждате, по стъпките на успеха вървят жестоките му другари.

И бедняците клатеха глави, ставаха и тръгваха към колибата на Кино.

Завили носовете си, съседите бързаха в тъмнината и скоро отново изпълниха колибата на Кино. Те стояха, взираха се, разменяха си по няколко думи за това, колко е тъжно, че такава беда се случва в ден на радост, и добавяха:

— Всичко е в ръцете на бога.

Старите жени седнаха до Хуана и се мъчеха да й помогнат или поне да я утешат.

Докторът бързо влезе в колибата, съпроводен от своя слуга. Той разгони стариците като пилци. Взе детето, прегледа го и опипа главата му.

— Отровата се проявява — каза докторът. — Но аз ще я надвия. Ще се опитам да направя всичко, каквото мога.

Той поиска чаша вода и капна в нея три капки амоняк, после разтвори устата на детето и изля течността в гърлото му. Койотито силно заплака, пръскайки слюнки, а Хуана го гледаше като обезумяла. Докато вършеше това, докторът отсече:

— За щастие аз умея да лекувам от ухапване на скорпион, иначе…

И той сви рамене, давайки с това да се разбере какво би станало в противен случай.

Но Кино, изпълнен с подозрения, не сваляше очи от разтворената чанта на доктора, където се виждаше шишенцето с белия прах. Лекаполека коликите спряха и Койотито се успокои в ръцете на доктора. А после детето дълбоко въздъхна и се унесе в сън, тъй като бе много изтощено от повръщането.

Докторът даде Койотито в ръцете на Хуана.

— Сега му стана по-добре — каза той. — Спечелих битката. И Хуана го погледна с благоговение.

Докторът вече затваряше чантата. Той попита Кино:

— Кога смяташ, че ще можеш да ми платиш? Той каза това дори любезно.

— Като продам бисера, ще ти платя — отговори Кино.

— Ти имаш бисер? Хубав ли е? — полюбопитствува докторът. И тук в разговора се намесиха в хор съседите.

— Той намери най-големия бисер на света — завикаха те и сключили палци и показалци, показваха колко е голям бисерът.

— Кино ще бъде богаташ — продължаваха съседите. — Такъв бисер никой не е виждал.

Докторът се престори на учуден.

— За пръв път чувам това. А на сигурно място ли го държиш? Ако искаш, мога да го пазя в касата си.

Кино притвори очи и стисна зъби.

— Мястото е сигурно — каза той. — Утре ще продам бисера и ще ви платя.

Докторът сви рамене, но сълзливите му очи не се откъсваха от очите на Кино. Той знаеше, че бисерът е заровен в колибата, и очакваше стопанинът да погледне натам.

— Ще бъде много жалко, ако ти откраднат бисера, преди да го пРодадеш — рече докторът и забеляза, че Кино неволно хвърли поглед към пода до страничната подпора на колибата.

Когато той си излезе и съседите неохотно се разотидоха, Кино сеДна край тлеещите в огнището въгленчета и се вслуша в нощните шумове — лекия плисък на малките крайбрежни вълни и далечния кучешки лай, лъха на ветреца по покрива на колибата и тихите гласове на съседите в колибите от клони. Защото тези хора не спяха непрекъснато до сутринта, те се събуждаха от време на време, почваха да говорят и пак заспиваха. След малко Кино стана и отиде до вратата на колибата.