Читать «Акулата Уикс» онлайн - страница 6

Още преди семейство Монро да се засели в долината, Акулата подозираше всички мъже и младежи в лоши намерения по отношение на Елис, но след като срещна Джими Монро, всички страхове и опасения на Акулата се устремиха към разхайтения Джими. Момчето беше слабо, с красиво лице и чувствена уста. Гледаше на света като надут петел, с онзи дързък и самодоволен поглед, който обикновено е присъщ на колежаните. Говореха, че Джими си попийва джин. Той носеше градски вълнени костюми и никога не обличаше комбинезон. Косите на Джими, намазани с брилянтин, блестяха и той се държеше толкова предизвикателно, че момичетата от Райските пасбища се смущаваха. Джими им хвърляше спокоен и циничен поглед и се преструваше, че не забелязва прелестите им. Той знаеше, че момичетата харесват младежи с минало. А Джими имаше минало. На няколко пъти се беше напивал здраво на танците в Ривърсайд, целувал бе поне стотина момичета и имаше различни приключения под върбите на река Сълинъс. Джими се стараеше да придаде на лицето си колкото се може по-порочен израз и защото се страхуваше, че това не е достатъчно, пусна лоши слухове за себе си, които, за негово удоволствие, се разнесоха из Райските пасбища със светкавична бързина.

Тези слухове стигнаха и до Акулата Уикс и в душата му пламна ненавист към Джими Монро. „Какво знае за живота красивата и глупава Елис в сравнение с такъв развален момък като Джими?“ — мислеше той. И забрани на Елис да се среща с Джими още преди дъщеря му да го е виждала. Говореше за младия мъж с такава ярост, че дори в тъпия ум на момичето се пробуди слаб интерес към Джими.

— Не дай боже да видя, че разговаряш с Джими Монро — каза веднъж Акулата.

— Татко, а кой е този Джими Монро?

— Ти няма какво да се интересуваш толкова от него. Гледай да не те видя някога, че говориш с този тип! Погледнеш ли го само, кожата ще ти одера.

Акулата нито веднъж не бе удрял Елис по същата причина, поради която не бе удрял и порцеланова чаша. Той дори не се решаваше да погали Елис от страх да не я повреди. Елис никога не биваше да се наказва: тя растеше като тихо и послушно голямо дете.

Безнравствеността се ражда от фантазията. Елис не притежаваше нито едното, нито другото.

И пак въпрос:

— Да не си говорила с Джими Монро?

— Не, татко.

— Само да посмееш!

От това, че баща й толкова често повтаряше тези думи, в главата на Елис покълна силното греховно желание да види този Джими Монро. Тя дори го сънуваше. В сънищата й се явяваше мъж на име Джими, който странно защо приличаше на индианеца от календара. Той пристигаше на блестящ автомобил и поднасяше на Елис голяма сочна праскова. Когато тя захапваше прасковата, сокът й се стичаше по брадичката й и от това Елис се смущаваше. В този момент обикновено майка й я будеше, защото Елис започваше силно да хърка. Катрин беше доволна, че дъщеря й хърка. Този неин недостатък изравняваше дъщерята с майката, въпреки че това не бе женствено.