Читать «Акулата Уикс» онлайн - страница 8

— Да отидем, мамо — молеше Елис, — ние никога не сме ходили никъде сами.

Вълна от съжаление се надигна в душата на Катрин. Бедното момиче, то наистина никога не бе имало тайни. Елис никога не бе говорила с момчета, защото Акулата не я оставяше да направи и крачка без него.

— Добре — каза едва чуто Катрин, — ако мистър Бренън ни почака, ще отидем.

При мисълта, че ще накара Акулата да се безпокои, тя се почувства силна.

За селските момичета много голямата красота е пречка, подобна на недъгавостта. Когато момчетата гледаха Елис, гърлото им се свиваше, ръцете и краката им се вдървяваха, а вратовете им силно се изчервяваха. Нищо не можеше да накара младежите да заговорят или поканят на танц Елис. Напротив, пред нея те лудо танцуваха с не толкова красиви девойки, бяха шумни като деца и вършеха всякакви лудории. Когато Елис извръщаше поглед от тях, те я заглеждаха настойчиво, но в мига, в който отправяше поглед към тях, те по всякакъв начин се опитваха да покажат, че не забелязват присъствието ѝ.

Елис не познаваше красотата си, а по време на танците никой не я канеше.

Когато Катрин и Елис влязоха в училищното помещение, Джими Монро вече беше там, подпрян на стената. Той изглеждаше като въплъщение на изящното безразличие и великолепната скука. Панталоните му имаха двадесет и седем сантиметра ширина, а носовете на лачените му обувки бяха квадратни като тухли. Черна папийонка украсяваше бялата му копринена риза, а гладко сресаните му коси блестяха. Джими беше градско момче и той лениво се устреми към своята плячка. Преди Елис да свали палтото си, Джими вече беше при нея и с уморен тон, усвоен още в гимназията, попита:

— Танцуваш ли, малката?

— Какво? — попита Елис.

— Ще танцуваме ли?

— Да танцуваме? — Елис го погледна със своите обещаващи замъглени очи.

Безсмисленият й въпрос му се стори изведнъж очарователен, шеговит и в същото време намекващ за нещо повече, което развълнува дори циничния Джими.

„Да танцуваме!“ Той си помисли, че тя попита: „Само да танцуваме ли?“ И въпреки придобития си опит, гърлото на Джими се сви, ръцете и краката му затрепериха, а по врата му нахлу кръв.

Елис се обърна към майка си, която грачеше като сврака за домашните си работи с мисис Бренън.

— Мамо, може ли да потанцувам? — попита тя.

— Разбира се — усмихна се Катрин и добави: — Повесели се поне веднъж.

Джими веднага разбра, че Елис танцува много лошо. Щом музиката спря, той каза:

— Искаш ли да излезем навън? Тук е много горещо. — И я поведе в училищния двор.

В това време една жена, която стоеше на входа на училището, влезе бързо в помещението и прошепна нещо на ухото на Катрин, която скочи като попарена и изтича на двора.

— Елис! — изкрещя тя с обезумял глас. — Елис, върни се веднага!

Когато от сянката на дърветата изплуваха двете фигури, Катрин се нахвърли върху Джими:

— А ти да се държиш по-далеч от нея, чу ли? По-далеч, защото иначе ще си изпатиш!

Цялата смелост на Джими се стопи. Той се чувстваше като дете, отпратено за наказание вкъщи. Мразеше се заради своя страх, но не можеше да го надвие.