Читать «Акулата Уикс» онлайн - страница 5

— Всичко ли й е в ред?

Не я оставяше, докато Катрин не отговореше:

— Е, да, всичко й е в ред. А ти какво си мислеше?

Цял месец Акулата беше спокоен, но продължаваше да бъде бдителен. Невинността засега беше опазена, но трябваше да се пази.

Акулата знаеше, че ще дойде време и Елис ще пожелае да се омъжи. Но когато тази мисъл се мернеше в главата му, той правеше неимоверни усилия да я прогони и забрави. Омъжването на Елис му вдъхваше същото безчестие каквото и обезчестяването. За него дъщеря му беше ценна вещ, която внимателно трябваше да се опази. Проблемът беше естетически, а не нравствен. Ако я лишаха от невинността й, тя щеше да престане да бъде ценната вещ. Акулата не я обичаше така, както баща обича детето си. Той я гледаше жадно, като предмет, който няма равен на себе си по красота.

От месец на месец си задаваше въпроса: „Всичко ли й е наред?“ и постепенно целомъдрието на Елис стана за него символ на здраве и чистота.

Веднъж, когато Елис навърши шестнадесет години, Акулата се приближи до жена си със загрижен вид.

— Знаеш ли — каза той, — ние не можем да кажем със сигурност дали всичко й е наред. Разбираш ли, ние ще бъдем сигурни в това само ако я прегледа доктор.

В първия миг Катрин втренчено изгледа мъжа си, докато не разбра какво значат думите му. И тогава, за пръв път в живота си, тя избухна:

— Ти си мръсна, подозрителна свиня! — закрещя тя. — Махай се оттук и ако още веднъж заговориш за това, аз… аз ще си отида!

Акулата остана малко учуден, но не се уплаши от нейния гняв. Все пак се отказа да заведе на лекар дъщеря си и останаха само месечните въпроси.

През това време богатството на Акулата, което съществуваше само на тетрадка, продължаваше да расте. Всяка вечер, когато Катрин и Елис лягаха да спят, той запалваше лампата на масата и отваряше дебелата тетрадка. В тези часове, в които пресмяташе своите доходи и разпределяше влоговете си, лицето му приемаше хитър израз, а безцветните му очички се присвиваха. Устните му леко се движеха: в тази минута си представяше, че говори по телефона и прави поръчка в борсата. Неочаквано лицето му ставаше сериозно и след миг тъжно — в момента отказваше да откупи просрочената ипотека на една добра ферма: „Неприятно ми е да постъпя така. Но вие трябва да разберете — това е мой бизнес“.

Акулата записа резултата от тази операция в тетрадката си. „Да, салата — мислеше си той. — Всички отглеждат салата. Съвсем скоро тя ще наводни пазара. Май че трябва да посадя картофи. От тях ще изкарам добри пари. За картофи има хубава земя.“ И той записа в тетрадката си, че е засадил триста акра картофи. Акулата прочете набързо няколко реда. Тридесет хиляди долара лежаха в банката и носеха само лихви! Парите практически бездействаха. Това е позор! Акулата се съсредоточи. Мислеше си как вървят в този момент работите на фирмата „Сейнт Джоуз Билдинг“. Те плащаха шест процента. Разбира се, не трябваше да се хвърля сляпо в този бизнес. Беше нужно да разузнае допълнително тази компания. И като затвори тетрадката, преди да легне да спи, Акулата реши да се посъветва с Джон Уайтсайд. „Понякога компаниите фалират и чиновниците задигат парите и изчезват“ — помисли си Акулата преди да заспи.