Читать «Наследници» онлайн - страница 144

На следващата сутрин, докато тя спеше, той отиде да се разходи из търговския център. Намери адреса и зачака.

Няколко минути след осем сутринта Рей пристегна здраво връзките на скъпите си маратонки, протегна се и слезе за ежедневния си осемкилометров крос. Навън въздухът бе топъл. Юли не беше далеч, лятото вече беше дошло.

Зави зад ъгъла и чу познат глас да го вика:

— Ей, момче!

Хари Рекс седеше на една пейка с чаша кафе в ръка и непрочетен вестник до себе си. Рей застина и се опомни едва след няколко секунди. Нещо не си беше на мястото.

Когато се окопити, той се приближи до приятеля си и каза:

— Ти пък какво правиш тук?

— Страшен тоалет — заяви Хари Рекс, като огледа шортите, старата тениска, червената спортна шапка и последния писък на модата в спортните очила. — С жена ми минаваме оттук на път към столицата. Тя има там сестра и е решила да ме запознава с нея. Седни малко.

— Защо не се обади?

— Не исках да те притеснявам.

— Трябваше да се обадиш, Хари Рекс. Можехме да вечеряме, да ви разведа из града.

— Не ни е такава екскурзията. Седни.

Усещайки нещо нередно, Рей седна до Хари Рекс.

— Не мога да повярвам — промърмори той.

— Мълчи и слушай.

Рей свали спортните си очила и погледна Хари Рекс.

— Нещо лошо ли е?

— Да кажем любопитно.

Той предаде със свои думи разказа на Джейкъб Спейн за това как Форест се е криел сред дърветата на онкологичната клиника шест дни преди съдията да почине. Рей слушаше, недоумяваше и се смъкваше все по-надолу на пейката. Най-сетне се наведе напред с опрени на коленете лакти, привел надолу глава.

— Според медицинските регистри — продължаваше Хари Рекс — съдията е получил пакетче морфин на този ден, първи май. Не знам дали е било първата или поредната доза, от документите не става ясно. Изглежда, Форест го е завел да си го вземе.

Последва дълга пауза, докато красива млада жена мина забързано край тях. Тясната й пола се въртеше прелестно. Хари Рекс отпи глътка кафе, после продължи:

— Онова завещание, което намери в кабинета му, винаги ми се е струвало съмнително. Двамата със съдията обсъждахме проблема с наследството през последните шест месеца от живота му. Не мисля, че просто ей така е надраскал още едно завещание малко преди да умре. Разгледах подписите внимателно и по моето необразовано мнение последното е фалшиво.

Рей прочисти гърло и каза:

— Щом Форест го е закарал в Тюпълоу, значи можем да смятаме, че е бил в къщата.

— И още как.

Хари Рекс разказа, че наел детектив в Мемфис да търси Форест, но без всякакъв резултат. След това измъкна един плик от вестника.

— Три дни по-късно пристигна това.

Рей извади лист хартия и го разгъна. Беше писмо от Оскар Мийв и гласеше: