Читать «Наследници» онлайн - страница 146

Като начало искаше да се запознае с досегашния му опит като пилот. Рей носеше списъка с полетите си и Ратърфилд го прегледа, но явно не намери нищо интересно.

— Няма данни за уредите — каза по едно време той.

— Работя по въпроса — отвърна Рей.

— Имате четиринайсет часа с бонанзата, така ли?

— Да.

После мина към консорциума от съсобственици и зададе няколко въпроса за сделката. Вече беше разпитал останалите трима и те му бяха показали договорите и документацията. Рей потвърди, че всичко е валидно.

Ратърфилд мина на друга скорост и попита:

— Къде бяхте на първи юни?

— В Билокси, Мисисипи — отвърна Рей. Беше сигурен, че Ратърфилд няма представа къде се намира това.

— Колко време стояхте там?

— Няколко дни.

— Може ли да попитам защо ходихте?

— Разбира се — отвърна Рей и заразказва съкратена версия на последните си посещения у дома. Официалната причина за разходката до крайбрежието беше да види стари приятели от студентските си години в Тулейн.

— Сигурно има хора, които могат да потвърдят, че сте били там на първи юни? — попита Ратърфилд.

— Няколко души. Освен това имам квитанция от хотела.

Ратърфилд изглеждаше убеден, че Рей е бил в Мисисипи.

— Другите собственици са били у дома си по времето на палежа — каза той, като разлисти бележките си. — Всички имат алиби. Ако предположим, че самолетът е подпален умишлено, трябва първо да намерим мотива, а после и извършителя. Някакви предположения?

— Нямам представа кой го е подпалил — отвърна бързо и уверено Рей.

— А мотив?

— Тъкмо бяхме купили самолета. Защо някой от нас ще иска да го унищожава?

— Може би заради застраховката. Понякога стават такива работи. Може би някой от собствениците е решил, че не може да си го позволи. Не са малко пари — почти двеста хиляди за шест години, близо деветстотин долара месечно на съдружник.

— Знаехме това преди две седмици, когато подписахме — възрази Рей.

Известно време обсъждаха деликатната тема за личните финанси на Рей — заплата, разходи, задължения. Когато Ратърфилд се убеди, че Рей може да изплаща своя дял от самолета, смени темата.

— Разкажете ми за пожара в Мисисипи — каза той, докато гледаше някакъв доклад.

— Какво искате да знаете?

— Разследват ли ви за умишлен палеж там?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да, сигурен съм. Ако искате, можете да се обадите на адвоката ми.

— Вече се обадих. Освен това апартаментът ви е разбиван два пъти през последните шест седмици.

— Нищо не беше откраднато. Само проникване с взлом.

— Явно прекарвате интересно лято.

— Това въпрос ли е?

— Изглежда, някой ви преследва.

— Пак ви питам, това въпрос ли е?

Беше единственият по-интересен момент в разпита. Рей и Ратърфилд си поеха дъх.

— Разследван ли сте друг път за палеж?

Рей се усмихна и отвърна:

— Не.

Ратърфилд отгърна нова страница и видя, че там не пише нищо. Бързо загуби интерес и приключи разпита.

— Сигурен съм, че адвокатите ни ще се свържат с вас — каза той, като изключи касетофона.

— Нямам търпение — отвърна Рей.

Ратърфилд взе сакото и куфарчето си и излезе. След като той си тръгна, Карл се обади:

— Имам чувството, че знаеш повече, отколкото казваш.