Читать «Наследници» онлайн - страница 137

Сойър не беше ни най-малко любезен, нито пък помощникът му — нервен дребен италианец на име Сандрони. Италианците бяха рядкост в Североизточен Мисисипи и по време на напрегнатото представяне Рей долови акцент от Делтата. Двамата полицаи бяха страшно делови — Сандрони внимателно си водеше бележки, докато Сойър пиеше горещо кафе от картонена чаша и следеше всяко движение на Рей.

Мисис Ларимор се бе обадила да съобщи за пожара в два и трийсет и четири, около десет-петнайсет минути, след като бе видяла колата на Рей да напуска бързо Четвърта улица. Елмър Конуей бе позвънил в два и трийсет и шест да каже, че преследва някакъв идиот, който кара със сто и шейсет километра в час през Дъното. Тъй като бе установено, че Рей е карал много бързо, Сандрони изгуби доста време да записва маршрута му, приблизителната му скорост, светлините на светофарите и всичко, което би могло да го забави в този ранен час.

Щом определиха маршрута, Сойър се обади на един полицай, който стоеше пред руините на Кленова градина, и му поръча да мине по точно същия път със същата приблизителна скорост и да спре чак при Дъното, където Елмър отново чакаше.

Дванайсет минути по-късно полицаят позвъни и каза, че вече е при Елмър.

— Значи за по-малко от дванайсет минути някой — а предполагаме, че този някой не е бил вече в къщата, нали така, мистър Атли? — та някой е влязъл с очевидно голямо количество бензин и обилно е залял къщата, толкова обилно, че командирът на пожарната каза, че никога не е усещал такава силна миризма, после е драснал клечка кибрит или може би две, защото според командира на пожарната огънят е тръгнал от повече от едно място. Щом хвърлил клечките, този незнаен подпалвач побягнал в нощта. Така ли е, мистър Атли?

— Не знам какво е направил подпалвачът — отвърна Рей.

— Но разчетът на времето е точен, нали?

— Щом казвате.

— Казвам.

— Давайте нататък — изръмжа Хари Рекс от своя край на масата.

Следващата точка беше мотивът. Сградата плюс покъщнината бяха застраховани за 380 000 долара. А според брокера, с когото вече се бяха свързали, купувачът предлагал 175 000.

— Хубава разлика, нали, мистър Атли? — попита Сандрони.

— Да.

— Уведомихте ли застрахователната си компания за инцидента?

— Не, реших да почакам да отворят — отвърна Рей. — Ако щете, вярвайте, но някои хора не работят в неделя.

— Ами че пожарната е още там — добави услужливо Хари Рекс. — Имаме шест месеца, за да подадем молба.

Бузите на Сандрони пламнаха, но той успя да се сдържи. Продължи нататък, погледна бележките си и каза:

— Да поговорим за другите заподозрени.

На Рей не му хареса думата „другите“. Разказа им за хвърлената през прозореца тухла, като, естествено, премълча някои неща. Освен това им каза за телефонното обаждане, с което някой го предупреждаваше да тръгне незабавно.

— Проверете в телефонната централа — рече предизвикателно той. За по-сигурно добави и по-старите си премеждия, когато някакъв ненормалник беше блъскал по прозорците в нощта, когато почина съдията.

— Стига ви толкова — каза след трийсет минути Хари Рекс. С други думи, клиентът ми няма да отговаря на повече въпроси.