Читать «Наследници» онлайн - страница 136

— Не съм подпалил къщата, Хари Рекс.

— Е, затова пък си идеалният заподозрян. Бягаш посред нощ без дрехи, без нищо, като дявол от тамян. Съседката ти, старата мисис Ларимор, те вижда да летиш по улицата с идиотската си кола, а десет минути по-късно идва пожарната. Най-тъпият полицай в щата те хваща да вдигаш сто и шейсет километра в час, за да се измъкнеш по-бързо. Защитавай се.

— Не съм подпалвал нищо.

— Защо си тръгна в два и трийсет?

— Някой хвърли тухла през прозореца на трапезарията. Изплаших се.

— Имал си оръжие.

— Не исках да го използвам. Предпочитам да избягам, отколкото да застрелям някого.

— Прекалено дълго си стоял на Север.

— Не живея на Север.

— Откъде е кръвта?

— Тухлата строши прозореца и когато отидох да проверя, се порязах.

— Защо не се обади в полицията?

— Паникьосах се. Исках да се прибера вкъщи и затова си тръгнах.

— И десет минути по-късно някой залива всичко с бензин и драсва клечката.

— Не знам какво са направили.

— Аз бих те осъдил.

— Не, ти си ми адвокат.

— Не, аз съм адвокат по наследството, което между другото изгуби единствения си актив.

— Нали има застраховка.

— Да, но не можеш да я получиш.

— Защо?

— Защото, ако подадеш молба, ще те разследват за умишлен палеж. Ако кажеш, че не си го направил, аз ще ти повярвам. Но не съм сигурен, че няма да бъда единственият. Ако поискаш парите от застраховката, тези момчета ще ти стъжнят живота.

— Не съм палил къщата.

— Супер, а тогава кой?

— Този, който е хвърлил тухлата.

— И той е?…

— Нямам представа. Може би някой, който е бил ощетен при развода си.

— Гениално. И е чакал девет години, за да си отмъсти на съдията, който между другото е починал. Не искам да присъствам, когато кажеш това на съдебните заседатели.

— Не знам, Хари Рекс. Кълна се, че не съм го направил. Забрави парите от застраховката.

— Не е толкова просто. Само половината е твоя, другата половина принадлежи на Форест. Той може да подаде молба до застрахователната компания.

Рей си пое дълбоко дъх и почеса наболата си брада.

— Направи нещо, моля те!

— Шерифът е долу с един от следователите. Ще ти зададат няколко въпроса. Отговаряй бавно, говори истината и така нататък. Аз ще съм до теб, така че няма закъде да бързаме.

— Той е тук, така ли?

— В приемната ми. Помолих го да дойде, за да приключим с това сега. Наистина смятам, че имаш нужда да се махнеш замалко от града.

— Опитвах се.

— Въпросът с превишената скорост и незаконното притежание на оръжие ще се отложи за няколко месеца. Дай ми време да се оправя с графика. Сега имаш по-големи проблеми.

— Не съм палил къщата, Хари Рекс.

— Разбира се, че не си.

Излязоха от стаята и заслизаха по паянтовите стълби към втория етаж.

— Кой е шерифът? — попита през рамо Рей.

— Казва се Сойър.

— Свестен ли е?

— Няма значение.

— Близки ли сте?

— Бях адвокат при развода на сина му.

В приемната цареше чуден хаос: дебели юридически книги бяха разхвърляни по лавиците, по шкафовете и по самата дълга маса. Човек оставаше с впечатлението, че Хари Рекс прекарва часове в досадни справки. Нищо подобно.