Читать «Наследници» онлайн - страница 139

— Не бъди прекалено строг към себе си. Постъпил си нормално.

— Не се чувствам нормално.

— Защото не ставаш за мошеник.

— Знаех, че не ставам, но вече започвах да се променям. Виждах се със самолет, по-скъпа спортна кола и по-хубаво място за живеене. Около Шарлотсвил се въртят много пари и си мислех да се поотпусна малко. Клубове, лов на лисици…

— Лов на лисици ли?

— Да.

— С онези бричове и с онази шапка?

— Да прелиташ над оградите на буен кон след хрътки, които преследват петнайсеткилограмова лисица, която никога няма да видиш.

— И защо?

— Защо го правят хората?

— Аз бих си ловил птици.

— Във всеки случай почна да ми тежи, и то буквално. Разкарвам парите насам-натам от седмици.

— Трябваше да оставиш малко при мен.

Рей довърши сандвича си и отпи глътка кола.

— Мислиш ли, че постъпих глупаво?

— Не, за щастие. Този тип не се шегува.

— Щом затворя очи, виждам как куршумът лети към челото ми.

— Виж, Рей, не си направил нищо нередно. Съдията не е искал парите да се включват към наследството му. Взел си ги, защото си мислел, че ги пазиш, а освен това си защитавал репутацията му. Имал си работа с някакъв откачен, който ги е искал повече от теб. Като се замисля, имаш късмет, че не си пострадал. Забрави за това.

— Благодаря, Хари Рекс. — Рей се наведе напред и погледна как доброволецът пожарникар си тръгва. — Ами палежът?

— Ще се оправим. Аз ще подам молба, а застрахователната компания ще проведе разследване. Ще заподозрат умишлен палеж и играта ще загрубее. Да минат няколко месеца. Ако не платят, ще ги съдим в окръг Форд. Няма да рискуват да водят дело пред съдебни заседатели срещу наследниците на Рубън Атли в собствената му съдебна зала. Мисля, че ще предложат споразумение преди процеса. Ще трябва да направим някакъв компромис, но ще получим добро обезщетение.

Рей беше на крака.

— Наистина искам да се прибирам — каза той.

Докато заобикаляха къщата, въздухът тегнеше от горещината и пушека.

— Стига ми толкова — рече Рей и тръгна към улицата.

Мина с примерните деветдесет километра през Дъното. Елмър Конуей не се виждаше никакъв. Аудито му се струваше по-леко с празен багажник. Наистина, сякаш животът му се бе освободил от някаква тежест. Рей копнееше за нормалното ежедневие у дома.

Срещата с Форест го ужасяваше. Наследството на баща им току-що бе унищожено, а въпросът с палежа беше труден за обясняване. Може би трябваше да изчака. Клиниката му се отразяваше толкова добре, а Рей знаеше от опит, че и най-малкото усложнение можеше да изкара брат му от релсите. Да мине един месец, после още един.

Форест нямаше да се връща в Клантън, а в своя тъмен свят можеше въобще да не чуе за пожара. Сигурно би било най-добре Хари Рекс да му съобщи новината.

Секретарката в Олкорн Вилидж го изгледа странно, когато се записа за свиждане. Дълго време чете списания в тъмната чакалня за посетители. Когато Оскар Мийв влезе с мрачно изражение, Рей веднага разбра какво се бе случило.