Читать «Храмът» онлайн - страница 9

Събота, 18-ти, прекарах изцяло в мрак, измъчван от мисли и спомени, които заплашваха да пречупят германската ми воля. Кинце полудя и се погуби преди да е достигнал до тези зловещи останки от едно умопомрачително далечно минало. Дали наистина съдбата беше запазила разума ми само, за да ме привлече неустоимо към край, по-ужасен и немислим, отколкото човек може да си представи? Очевидно нервите ми са сериозно обтегнати и ще трябва да отпъдя тези мисли, присъщи на някой слабак.

Събота вечерта не можах да спя и включих светлината, каквото и да ме очакваше после. Дразнеше ме това, че електричеството няма да стигне за същото време като въздуха и провизиите. Поднових мислите си за прекратяване на живота ми и проверих револвера си. С приближаване на утрото изглежда съм заспал без да изключа светлината, защото вчера след обед се събудих в пълна тъмнина, за да открия, че батериите са напълно изтощени. Запалих няколко кибритени клечки последователно и отчаяно съжалих, че доста отдавна съвсем недалновидно бяхме употребили няколкото свещи, които носехме.

След като изтля и последната клечка, която се осмелих да прахосам, аз седнах мълчаливо в мрака. Докато обмислях неизбежния край и предшестващите го събития у мен се надигна едно впечатление, което отдавна се е спотайвало в ума ми и, от което един по-слаб и суеверен човек би се разтреперил. Главата на сияйния бог от скулпторите по каменния храм беше същата като онази, изобразена от парчето слонова кост, която мъртвият моряк бе донесъл от морето, а горкият Кинце бе върнал обратно.

Това съвпадение малко ме замая, но не ме ужаси. Само слабият мислител би избързал да нарече уникалното и сложното — паранормално, давайки му по този начин едно примитивно обяснение. Съвпадението беше странно, наистина, но здравият ми разум не позволяваше да свързвам обстоятелства, които логически нямат нищо общо, нито да търся несвойствена връзка между катастрофалните събития след акцията „Виктъри“ и настоящото ми бедствено положение. Усещайки нужда от по-добра почивка, аз взех успокоително и си осигурих още малко сън. Изглежда, че моята нервност се е отразила и на съня им, защото ми се стори, че чувам виковете на давещи се хора и виждам мъртъвци да притискат лица о илюминаторите на подводницата. Сред тези мъртви лица беше и живото саркастично лице на младежа с фигурката от слонова кост.

Трябва да съм много внимателен докато записвам днешното си пробуждане, защото, поради моята отпадналост, във фактите се преплитат доста халюцинации. От психологическа гледна точка моят случай е крайно интересен и аз съжалявам, че не може да бъде научно наблюдаван от компетентни немски органи. Докато си отварях очите първото усещане, което ме завладя, беше желанието да посетя скалния храм. Това желание нарастваше все повече с всеки изминал момент и аз се опитах да му устоя като му противопоставя известна доза страх. След това се появи усещането за светлина посред мрака на изтощените батерии и ми се стори, че виждам някакъв фосфоресциращ блясък във водата през онези илюминатори, които гледаха към храма. Това предизвика любопитството ми, защото не ми е известен никакъв дълбоководен организъм, който да излъчва подобна светлина.