Читать «Храмът» онлайн - страница 10

Преди да проуча, каквото и да било обаче се появи третото усещане, което, поради своята ирационалност, ме кара да се съмнявам в обективността на всичко, което сетивата ми биха могли да доловят. Става въпрос за звукова халюцинация. Усещане за ритмичен, мелодичен звук от някое диво, но прекрасно песнопение или химн, изпълнен от хор, което идваше отвън, през напълно звукоизолирания корпус на подводницата. Убеден в ненормалното състояние на моите нерви и психика, аз запалих няколко кибритени клечки и си налях сериозна доза разтворим натриев бромид, който изглежда ме успокои до там, че звуковата илюзия изчезна. Фосфоресцирането обаче остана и аз трябваше с усилие да подтисна детинското си желание да отида до илюминатора, за да потърся източника му. Беше ужасно реалистично и скоро с негова помощ започнах да различавам познатите обекти наоколо, а също и празната чаша от лекарството, която преди не бях виждал на настоящото й място. Това последно обстоятелство ме учуди и аз прекосих стаята, за да докосна чашата. Беше наистина на мястото, където изглеждаше, че се намира. Сега вече знаех, че светлината или е реална, или е част от толкова упорита халюцинация, че никога няма да се отърва от нея затова спрях да се съпротивлявам и се изкачих до наблюдателницата, за да потърся носителя на светлината. Нима това не можеше да е друга подводница, предлагаща шанс за спасение?

Най-добре е читателят да не приема последвалите събития за реални, защото те минават границата на природните закони и вероятно са изфабрикувани от пренапрегнатото ми съзнание. Достигнах наблюдателницата и открих, че морето далеч не тъй осветено, както очаквах Наоколо не се виждаха никакви фосфоресциращи растения или животни и градът, чак до речния бряг, се губеше в тъмнина. Това, което видях не беше впечатляващо, гротескно или ужасяващо, но все пак то премахна и последната частица доверие в собствения ми разум. Защото прозорците и вратата на подводния храм, изсечен в скалите, бяха ярко осветени от едно примигващо сияние, идващо сякаш от огромен жертвен огън вътре.

Следващите случки са хаотични. Докато се взирах в невероятно осветените врата и прозорци ме споходиха толкова странни видения, че не мога дори да ги свържа. Въобразих си, че виждам обекти в храма, обекти, които бяха едновременно неподвижни и в движение. Също тъй, изглежда отново чувах песнопението, което се носеше, когато се събудих. А над всичко се надигаха мисли и страхове, свързани с младежа от морето с неговата фигурка, чиито дубликати виждах по колоните и фризовете пред мен. Сетих се за горкия Кинце и се зачудих къде ли лежат тялото му и изображението, което върна в морето. Той ме бе предупредил за нещо, на което аз не обърнах внимание. Но пък той беше просто един мекушав Рейнец, който обезумя пред проблеми, които всеки Прусак бе понесъл с лекота.