Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 5

Ламата обаче не можел да му помогне:

— „Не, нямаме. Нашият манастир не е от важно значение и от основаването му нашите лами са донесли едва неколстотин преписа. Големите манастири имат обаче хиляди. Но това са свещени неща, които никога няма да ви бъдат показани.“

Нотович решил да види някои от тези книги по време на пътешествието си. Така достигнал до Ле, столицата на Ладах, и до Хемис (тиб.: Бянгшхуб-бсам-глинг — страната на съзерцанието за завършените) „един от най-важните манастири на страната“. Тук станал свидетел на един от традиционните религиозни празници, които се провеждали няколко пъти в годината. Като почетен гост на главния лама Нотович имал възможността да научи повече за обичаите и традициите на монасите. Пътешественикът успял да вкара разговора в руслото на интересите си и научил, че в този манастир наистина имало книги за живота на загадъчния пророк, чиято история по поразителен начин приличала на живота на Иисус от Назарет.

Отначало молбата на госта била отклонена за по-късни времена, защото било трудно книгите да се намерят измежду хилядите.

Когато се върнал в Ле, Нотович изпратил на игумена на манастира скъпоценни подаръци с надеждата, че скоро ще се върне, за да види загадъчните ръкописи. По време на езда около Хемис за нещастие паднал от коня, счупил си крака и трябвало да бъде оставен на грижите на монасите. В отговор на постоянните му молби били донесени две дебели книги с пожълтели от времето листа. През следващите два дни достопочтеният игумен му четял от този източник, често с разбъркани стихове. Нотович си записвал всичко след превода и по-късно, след края на експедицията си, систематизирал записките в хронологичен ред, за да даде единен характер на многото подробности.

Обобщил съм най-важните моменти от текста след превод от френски.

След кратко въведение лаконично се обрисува историята на народа на Израел и живота на Мойсей. След това се разказва как вечният Бог решава да приеме човешки вид, „за да покаже с примера си как да се достигне до духовна чистота и да освободи душата си от грубата обвивка, за да достигне съвършенството, с което ще влезе В небесното царство, където царува вечно щастие“.

В далечния Израел се ражда божествено дете, на което било дадено името Иса. През четиринадесетата си година детето заедно с търговци пристига в областта на Синдх (Инд), „и се установил в Ария, обичаната от Бога страна, където възнамерявал да се усъвършенства и да изучава законите на великия Буда“. Младият Иса пътувал през Петоречието (Пенджаб), установил се за кратко при „подведените джайни“ (джайнизъм), заминал след това за Ярганат, „където му бил оказан радостен прием от белите жреци на Брама“. Там Иса изучил четенето и тълкуването на Ведите. С обучението на нисшата каста на шудрите той предизвикал гнева на брамините, защото по този начин се застрашавали ръководната им позиция и властта им. След шест години в Ярганат, Раджагриха, Бенарес и други свещени градове Иса трябвало да бяга от гнева на брамините, тъй като учел, че разделението на хората на касти не е богоугодно.