Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 3

Човекът от векове се осъзнава като отделено от Бога същество. В „просветения“ XX в. той като никога не е наясно къде да намери отговорите на прастарите въпроси за Бога и смисъла на живота. По целия свят възникват нови центрове, които се опитват да дадат отговор на тези въпроси — въпроси, на които закостенялата институционална църква не може да отговори. Възниква своеобразна синкретична световна религия на бъдещето, която посредством съзерцание, самоопознаване и медитация води до себеосъществяване, към стремежа за просветление до мистично осъзнаване на влиянието на космическите връзки върху собственото съществуване на индивида.

Решителните подтици към себевглъбяване са идвали и идват от Изтока, предимно от Индия. Човекът трябва да се ориентира наново, и то в истинския смисъл на думата — да се обърне към Ориента. Изтокът е произходът и изворът на нашия опит.

Не трябва да очакваме загуба на вярата, морална и духовна развала, а изгрев на семето на духа — оживяване на самовглъбяването.

С това се свързва не общият разпад на религията, а напротив — разцъфтяване на религиозното съзнание, не само за „избрани“, а за всички световни религии. Целта не е свят на привидни ценности, а велико духовно възраждане, обръщане към трансцедентални ценности, истинските извори на спасението от злото.

Чрез разпознаването (на истината) се разрушава злото.

Истински просветеният стои здраво на земята,

разсейва облаците на измамата,

както слънцето, което грее В безоблачното небе.

Буда

Глава I

Неизвестния живот на Иисус Христос

Откритието на Николай Нотович

В края на 1887 година по време на една от многобройните си експедиции руският историк и географ Николай Нотович достигнал до страната Кашмир в Северна Индия. От столицата Сринагар планирал пътуване до Ладах. Разполагал с достатъчно пари, за да може да се оборудва добре и освен слугите да наеме и един преводач и десет носачи. След много усилия и опасности керванът достигнал разположения на три хиляди и петстотин метра проход Зожи — естествената граница между „щастливата долина“ Кашмир и страната Ладах.

Единственият път от Кашмир в чуждата, затворена страна Ладах води през прохода Зожи, през който може да се преминава само няколко месеца през годината.

Нотович пише в дневника си: „Какъв суров преход трябваше да премина, за да стигна от прекрасната природа и народ на Кашмир в неплодородните, нелюбезни скалисти планини на Ладах и нейните грозни жители!“ „Грозните“ ладахци скоро обаче се оказали извънредно гостоприемни и много „сърдечни“.

Експедицията достигнала до манастир на будистки монаси, където Нотович като европеец бил приет много по-радушно от мюсюлманин. Той попитал ламата за причината и се провел следният разговор: