Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 87

За едно дете на шест-седем години това ми изглежда един труд доста обременителен, богат на дейности на логиката и фантазията независимо от стойността и съдържанието на комикса, които тук не са предмет на разискване. Неговото въображение не присъствува пасивно, но е подтиквано да взема позиция, да анализира и обобщава, да класифицира и решава. Няма място за празно фантазиране, докато умът е принуден да внимава във всички посоки, а фантазията е призована да разгърне своите най-благородни функции.

Бих казал, че до известна степен главният интерес на детето към комикса не е обусловен от неговото съдържание, но е съприкосновение с формата и същността на изразителността на самия комикс. Детето иска да овладее начина, ето това е. Чете комикса, за да се научи да чете комикси, за да разбере правилата и условността. Наслаждава се от работата на собственото си въображение повече, отколкото на приключенията на героя. Играе със собствения си ум, не с историята. Не че нещата се съгласяват да бъдат така категорично ясни. Но си струва труда да бъдат различавани, ако различаването ни помага да не подценяваме детето дори и в този случай: да не подценяваме дълбочината на неговата сериозност, моралното усърдие, което влага във всички свои дела.

Всичко останало относно комиксите е вече казано добре или зле и аз не ще го повтарям.

40. Козата на господин Сеген

Веднъж учениците на Марио Лоди чели в клас историята за бедната козичка на господин Сеген, която, отегчена от въжето, с което господарят й я държи вързана, избягва в планината, където вълкът — в края на героично сражение — си я изяжда. Пазя стария брой на „Инсиеме“ — едно вестниче за ученици, което от години децата на Во, едно поколение след друго, съставят и изпращат на своите приятели, — където е цитирано разискването, последвало едно прочитане на тази случка. Ето го:

Валтер: Доде е написал историята за една коза, козата на господин Сеген, и ние я разисквахме, защото не бяхме съгласни с него.

Елвина: Козата на Доде избягва, защото искаше свобода, а вълкът я изяжда. Ние преправихме историята по друг начин.

Франческа: Господарят казваше на козата, че в планината има вълк, но й го казваше, защото искаше да държи козата затворена, за да получава от нея мляко.

Данила: Ние писахме, че козата е избягала и е намерила щастие в планината на свобода.

Мириам: Както човекът иска да живее свободен, така и нашата коза желае да живее свободна.

Марио: И имаше право за това. Ако беше дошъл вълкът, козите заедно биха го убили с рогата си.

Мириам: Аз мисля, че Доде е искал да покаже, че когато не се подчиняваме, случват се беди.

Валтер: Но нашата коза, прескачайки оградата, не се е подчинила на един господар, който я е държал затворена, за да й краде млякото: в този случай не е непослушание, а е бунт срещу крадеца.

Марио: Вярно, защото той й крадеше млякото, докато тя искаше да бъде свободна.

Мириам: Но на него му трябваше млякото на козата.

Франческа: А на козата трябваше свобода. Господарят можеше да води козата на разходка в планината и тя щеше да му дава мляко.

Валтер: Но козата, както казва Доде, не искаше дълго въже на врата: не искаше въже нито дълго, нито късо.

Франческа: Тази приказка ме кара да мисля за борбата на италианците да се освободят от австрийците.

Мириам: Когато италианците бяха свободни, бяха щастливи като козата, когато е пристигнала на върха.