Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 7
Джани Родари
Написвам буквите една под друга:
S — К
A — А
S — М
S — Ъ
O — К
Сега до всяка буква мога да напиша първата дума, дошла ми наум, и така да получа нова словесна поредица:
S — sardina (сардина)
A — avvocato (адвокат)
S — sigaretta (цигара)
S — sifone (сифон)
O — ortolano (градинар)
Или пък мога — и то ще е по-забавно — да напиша до петте пет думи, които образуват изречение със завършен смисъл:
S — Sulla — На
A — altalena — люлката
S — saltano — играят
S — sette — седем
O — oche — гъски
Сега какво ще правят тия играещи гъски? Ще взема да си построя една римувана безсмислица:
Sette oche in altalena — Седем гъски след игра
reclamavano la cena — крякат бойко за храна…
Не трябва да се очаква кой знае какъв резултат още от първия опит. Търся да образувам нова верига по същата система:
S — Settecento — Седемстотин
A — avvocati — адвокати
S — suonavano — свиреха на
S — settecento — седемстотин
O — ocarine — окарини.
Тези „седемстотин“ продължават по автоматичен начин предходните „седем“. А пък „ocarine“ (окарините) явно са дошли под влиянието на „oche“ (гъските), но за появяването им безсъмнено е повлияло и съседството с по-горе споменатите музикални инструменти. Шествието от седемстотин адвокати, всички свирещи на окарини, ми се нрави и това съвсем не е образ за изхвърляне. Лично аз съм съчинил много истории, като съм тръгвал от такава една-едничка произволно избрана дума. Веднъж например, изхождайки от думата „лъжичка“, чрез специално построена верига (която няма да описвам тук) достигнах до приказката, озаглавена: „Цял свят в едно яйце“, нещо средно между научна фантастика и шегобийство.
Сега можем да изоставим думата „sasso“ (камък) на собствената й съдба. Но нека не мислим, че сме изчерпали всичките й възможности. Пол Валери бе казал: „Ако се амбицираме да отидем до дъното на думата, тогава никоя дума не ще може да бъде разбрана напълно: това е невъзможно.“ Витгенщайн казва същото: „Думите са като горния слой над бездънна вода.“ Историите биват измисляни точно така: като се гмуркаме под думите, в най-дълбоките води.
Колкото до думата „тухла“, тя бе спомената в един американски тест за измерване творческата способност у децата. За този тест разказва Марта Фатори в хубавата си книга „Творчески способности и възпитание“. В този тест децата са поканени да изброят всички възможни начини на употреба на тухлата: всичко, каквото знаят и каквото успеят да измислят. Може би думата тухла така ми се беше набила в съзнанието, защото наскоро бях прочел за този тест в книгата на Фатори. За съжаление такива тестове нямат за цел да поощрят детското творческо въображение, а само да го измерят, та да бъдат селекционирани „най-добрите в областта на въображението“, както с други тестове биват селекционирани „най-добрите в областта на математиката“. Естествено и те принасят своята полза. Но по същество тези тестове преследва цели, които минават високо над детските глави. Обратно играта с „камъка в блатото“, която тук накратко се опитах да онагледя, се движи точно в срещуположната посока: тя трябва да послужи на децата, а не да си служи с тях.