Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 6

Мисли, че затворникът се появява в картината поради римата между canzone (канцоне — песен) и „prigione“ (приджоне — затвор). Макар че съзнателно бях я пренебрегнал, тази рима е дебнела моето подсъзнание, притаена зад ъгъла. А решетката сигурно е подсказана от спомена за един стар филм „Затвор без решетки“. Пристигнало дотук, въображението може да поеме и друг път: „Падат всички решетки от всички затвори в света. Всички излизат. Дори и крадците? Да, дори и крадците. Затворът излюпва крадците. Щом свършим със затвора, ще се свършат също крадците…“

И тук аз забелязвам как, увлечен в привидно механичното изреждане на думи, пропадам като в капан сред моята собствена идеология. Но хлътвам така, че разширявам, преобразувам самия капан. Чувам отзвука на минали и настоящи мои занимания и прочетени книги. Сферите светове на изключените люде дързостно настояват да бъдат упоменати: сиропиталища, превъзпитателни заведения, старчески домове, лудници, неприветни класни стаи. Истинският живот нахлува посред сюрреалистичното упражнение. Мисля, че в края на краищата, ако от музикалното село се получи приказка, тя няма да представлява някаква химера или бягство от живота, а ще предложи нов начин, по който да преоткриваме и изобразяваме в нови форми действителността.

Но проучването на думата „sasso“ (камък) още не е завършено. Необходимо ми е още за известно време да я душа — както се надушва жив организъм, който притежава свой собствен смисъл; свой вътрешен кънтеж, ще трябва да я разложа на съставните й букви, да открия думите, които, след като една по една съм отбутнал, са ми дали основание да кажа: ето тази с нейното произношение и с още нещо друго ще върви с моя „камък“.