Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 43

Като прави анализ на народната приказка и отделяйки особено внимание на руските народни приказки (които между другото са в значителна степен част от същото индоевропейско наследство, към което принадлежат и немските, и италианските приказки), Проп формулира следните три принципа: 1) Постоянните, трайните елементи на приказката са функциите на действуващите лица независимо от това, кой е извършителят и какво се върши; 2) Броят на функциите, които излизат наяве във вълшебната приказка, е точно определен; 3) Последователността на функциите е винаги еднаква.

Според системата на Проп тези функции са тридесет и една и като се вземе предвид, че те имат още варианти и вътрешни подразделения, става ясно, че има достатъчно материал, за да бъде описан целият облик на приказката. Ето реда на функциите:

1) Отдалечаване.

2) Забрана.

3) Нарушение.

4) Разузнаване.

5) Донос.

6) Клопка.

7) Неволно съучастничество.

8) Увреждане (или недостиг).

9) Посредничество.

10) Съгласие на героя.

11) Заминаване на героя.

12) Героят бива изпитван от дарителя си.

13) Реагирането на героя.

14) Получаване на вълшебното средство.

15) Пренасяне на героя до мястото на това, което дири.

16) Борба между героя и противника.

17) Белязването на героя.

18) Победа над противника.

19) Началните беди или недостиг биват отстранени.

20) Завръщане на героя.

21) Преследването му.

22) Спасение.

23) Героят пристига неузнаваем в къщи.

24) Лъжлив герой предявява необосновани претенции.

25) На героя възлагат трудна задача.

26) Решаване на задачата.

27) Героят е разпознат.

28) Изобличаване на фалшивия герой или на противника.

29) Преобразяване на героя.

30) Противникът бива наказан.

31) Сватбата на героя.

Разбира се, не във всички приказки са налице всички функции. Сред строгата последователност на функциите могат да се получат прескачания или прибавки, или синтези, но всички те обаче ни най-малко не противоречат на общата насока. Приказката може да започне от първата функция, от седмата, от дванадесетата, но — ако, разбира се, приказката е достатъчно старинна — тя едва ли ще започне да се обръща назад, за да възстанови пропуснатите откъси.

Функцията на отдалечаването, която Проп отбелязва на първо място, може да се осъществи от каквото и да е действуващо лице, което се отдалечава от дома по някакъв повод: може да бъде принц, който заминава на война, баща, намиращ се на прага на смъртта, единият от родителите, който, преди да тръгне за работа, заръчва на децата (ето я „забраната“) да не отварят вратата на никого или да не се докосват до еди-кой си предмет, може да бъде някакъв търговец, който тръгва на далечен път по своите си работи, и т.н. Във всяка „функция“ може да се съдържа и нейната противоположна възможност: например „забраната“ може да бъде представена от „заповед“ с положително съдържание.