Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 33
Джани Родари
— Аз най-добре зная какво трябва да правя — отговорил началникът на затвора. — А сега да чуем какво казват те.
Разпитали първо леля Панокиа. Арестуването не я изплашило. Нищо не можело да смути нейното щастие, след като седемте котки най-сетне си възвърнали истинския глас. Затова тя с най-голямо спокойствие отговорила на всички въпроси.
— Не, не са кучета, а котки!
— В доклада пише, че са кучета.
— Не, те са котки, които ловят мишки.
— Та именно кучетата ловят мишки.
— Не, господине, котките ловят мишки и котките мяукат. А моите лаеха като всички котки в града. Но за щастие тази нощ за пръв път започнаха да мяукат.
— Тази жена е луда — казал началникът на затвора. — Нейното място е в лудницата. Госпожо, чувате ли се какво говорите?
— Истината и само истината!
— О, но тогава работата е съвсем ясна — извикал началникът на затвора. — Тя е луда за връзване. Не мога да я приема: това е затвор за хора със здрав разум. Лудите се изпращат в лудница!
И въпреки протестите на полицейския началник, който виждал как мечтите му за сладък сън се стопявали, той получил обратно леля Панокиа и цялата преписка, която се отнасяла до нея. След това пристъпили към разпита на Ромолета.
— Ти ли си писала по стените?
— Да, това е чистата истина!
— Чухте ли? — възкликнал началникът на затвора. — И тази е луда. Да се изпрати в лудницата! Вземай си обратно и момичето и ме остави на мира. Нямам време за губене с луди.
Позеленял от яд, полицейският началник качил в колата задържаните и ги откарал в лудницата, където веднага ги приели и ги затворили в една огромна стая заедно с други луди, които също се били изтървали да кажат истината.
Но не смятайте, че премеждията за тази нощ свършили с това.
Когато полицейският началник се върнал в канцеларията, кого, мислите, намерил там да го чака? Калимеро Полицата с шапка в ръка и с ужасна мазна усмивка на лицето.
— А вие какво искате?
— Ваше превъзходителство — започнал Калимеро, като се поклонил и усмихнал още по-мазно. — Дойдох да получа стоте хиляди фалшиви талера. Наградата се пада на мен, тъй като по моя заслуга бяха арестувани враговете на нашия владетел.
— Аха, значи вие сте онзи, който писа писмата — казал замислено началникът. — Но действително верни ли са нещата, които писахте?
— Ваше превъзходителство, това е самата истина, кълна се!
— Аха, аха! — възкликнал полицейският началник и по лицето му се разляла злорада усмивка. — Ето още един, който твърди, че казва истината. Приятелю мой, аз вече бях усетил, че нещо не сте в ред, но сега вие сам ми доказахте това. Хайде в лудницата!
— Милост, Ваше превъзходителство — започнал да вика Калимеро, като хвърлил шапката си на земята и започнал да я тъпче с крака в пристъп на отчаяние. — Не ми причинявайте това зло! Аз съм приятел на лъжата, писах го и в писмото!
— Вярно ли е, че сте приятел на лъжата?
— Вярно е! Самата истина е, кълна се!
— Ето, отново се хванахте — казал полицейският началник тържествуващо. — Два пъти вече се заклехте, че казвате истината. Хайде, тръгвайте и без много приказки! В лудницата ще се успокоите. Засега сте опасно луд и да ви оставя да се движите свободно, ще представлява заплаха за обществения ред.