Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 31

Какво странно има в това, ще каже читателят. Състезанието бягане с чувал е състезание като всяко друго. Нещо повече, даже е по-интересно за гледане от колоездачните или автомобилните състезания. Всичко това е вярно, но читателите на „Съвършен лъжец“ знаели, че такова състезание изобщо не се е състояло, че Флавио Персикети, Ромоло Барони, Пиеро Клементини, Пасквалино Балсимели и „групата“ никога не са слагали крак в чувал и че не са и сънували да се състезават.

Работата обикновено ставала така. Всяка година вестникът организирал състезание за бягане с чувал на етапи, което изобщо не се провеждало. Но някои амбициозни граждани, за да видят името си във вестника, плащали, за да се включат, и след това всеки ден внасяли определена сума, за да спечелят етапа. Който давал най-много, той бил обявяван за победител и геройствата му се описвали надълго и нашироко във вестника, като го представяли за „шампион“, „супер ас“ и т. н. Редът на пристигането бил списъкът на направените вноски. През дните, в които вноските били слаби, вестникът си отмъщавал, като съобщавал, че групата е спала през целия път, че „асовете“ и състезателите от втора ръка едва са се влачили, че това е просто скандал и че шампиони като Персикети и Барони би трябвало да се постегнат през следващия етап, ако действително държат да останат любимци на публиката.

Всъщност Персикети бил производител на захарни изделия и появяването на името му във вестника служело за рекламиране на неговите произведения. И тъй като бил много богат, той почти винаги излизал пръв, с голямо предимство пред останалите. На финала винаги бил „посрещан с целувки и триумфално носен от публиката“, а нощем запалянковците правели серенади под прозореца на хотела му. Така поне пишел вестникът, тъй като всъщност „запалянковците“ не знаели не само да свирят или да пеят, а дори и тъпан да бият, и спокойно спели в леглата си.

На същата страница Дзопино видял и друго заглавие: „Избягната трагедия на ул. «Корнелия» — петима души не умряха и други десет не понесоха и най-малки наранявания“.

В информацията се казвало: „Вчера на десети километър от ул. «Корнелия» два автомобила, които се движеха в противоположни посоки с голяма скорост, изобщо не се сблъскаха. В избягнатото сблъскване не изгубиха живота си (следваха имената)… Други десет гуши (следваха имената им) не бяха ранени и следователно нямаше нужда да бъдат откарани в болницата.“

За съжаление това съобщение не било измислено, а било от ония, които трябвало да се разбират обратно.

Съобщението за концерта на Джелсомино било дадено по същия начин. Там се казвало например, че „известният тенор бе мълчал от първия до последния миг на концерта“. Вестникът помествал също така и снимка на развалините на сградата с текст: „Както читателят може да види със собствените си уши, не се е случило абсолютно нищо.“