Читать «Джелсомино в Страната на лъжците» онлайн - страница 23

— Слушай, момчето ми — викал той, като плачел от ентусиазъм, — това е най-доброто доказателство, че не съм се излъгал. Ти ще станеш най-големият певец на всички времена! Публиката ще откачи колелата на автомобила ти, за да те носи на ръце към славата.

— Да, но аз нямам автомобил! — казал Джелсомино.

— Ще имаш десет, ще имаш по един за всеки ден от годината. Благодари на небето, че си срещнал маестро Домисол. Хайде, изпей още една песен.

51

Джелсомино опитал друга песен. За първи път някой го хвалел, че пее добре. Той не бил суетен, но хвалебствията се харесват на всички. Изпял още една песен, като този път дал малко по-голяма свобода на гласа си, но съвсем малко по-голяма, и то само на едно-две места. Това обаче било достатъчно, за да се развихри истинска буря.

Стъклата на прозорците на близките къщи зазвънтели едно след друго. Изплашените съседи се подавали на прозорците:

— Земетресение! Помощ! Спасявайте се кой както може!

Колите на пожарната команда хвърчали тревожно и свирели със сирените си. Улиците веднага се изпълнили с хора, които бягали към полето, като носели в ръце спящи деца и тикали колички, натоварени с покъщнина.

Маестро Домисол не се побирал в дрехите си от радост:

— Великолепно! Страхотно! Невиждано!

Той целунал сто пъти Джелсомино и изтичал да вземе шал, за да увие гърлото му и да го предпази от евентуално въздушно течение. След това го завел в столовата и му сложил ядене, което би стигнало да нахрани десет безработни.

— Яж, момчето ми, яж! — непрекъснато го канел маестрото. — Ето това пиленце е отлично за високите тонове. А онази овнешка плешка е много препоръчителна за уплътняване на ниските тонове. Яж! От днес ти си мой гост. Ще живееш в най-хубавата стая на къщата ми. Ще направим специална облицовка на стените, за да можеш да се упражняваш колкото си искаш, без да те чува никой.

На Джелсомино му се искало да изтича и да успокои изплашените хора или най-малкото да телефонира на пожарната команда, за да й спести излишните курсове, но маестро Домисол не му позволил:

— Остави тази работа, момчето ми! Ако си признаеш, ще трябва да плащаш всички изпочупени стъкла, а сега нямаш нито стотинка. Може и да те арестуват, а попаднеш ли веднъж в затвора, сбогом, музикална кариера!

— А ако причиня повреди и на театъра?

Домисол избухнал в смях:

— Театрите са направени специално за да могат певците да пеят в тях. Те могат да издържат не глас, а бомба. Сега иди да си легнеш, а аз ще приготвя афиш и ще го дам веднага за отпечатване.

Тук Джелсомино пее в театъра и кралската перука я отнася вятъра

Сутринта, когато гражданите се събудили, намерили разлепен по целия град следния афиш:

Тази сутрин (но не точно в 48 часа) отвратителният тенор Джелсомино,

истинско куче сред кучетата,

след многобройните му неуспехи и освирквания в най-големите оперни театри на Европа и Америка

съвсем няма да пее в градската опера.

Гражданството се умолява да не посети концерта.