Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 2

Някои художници в наши дни наблюдават сериозно всичко, което ни заобикаля, и обичат да изобразяват скръбта, унизителната бедност, торището на Лазар. Това може да бъде сюжет за изкуството и философията, но пресъздавайки бедността тъй грозна, презряна, понякога порочна и престъпна, достигат ли целта си, постигат ли благотворно въздействие? Ние не се осмеляваме да изкажем мнението си по този въпрос. Могат да ни възразят, че показвайки пропастта, издълбана под тленната почва на изобилието, те плашат лошия богаташ, както в „мъртвешкия танц“ са му показвали зеещия гроб и смъртта готова да го обхване с гадните си ръце. Сега показват крадеца, който отключва вратата му, и убиеца, който го дебне в съня. Признаваме, че не ни е много ясно как ще го примирят с човечеството, което той презира, как ще го направят чувствителен към мъките на бедняка, от когото се страхува, като му покажат този бедняк под образа на избягал каторжник или нощен скитник. Ужасната смърт, скърцаща със зъби и свиреща на цигулка по картините на Холбайн и предшествениците му, не е успяла под този образ да промени извратените и да утеши жертвите. Нима нашата литература не подражава до известна степен на художниците от Средновековието и Възраждането?

Пируващите герои на Холбайн пълнят чашите си в изстъпление, за да отхвърлят мисълта за смъртта, а тя, невидима за тях, ги обслужва като виночерпец. Злите богаташи днес искат укрепления и топове, за да няма жакерии. Черквата от Средновековието избавяше имотните земевладелци от страховете им, като им продаваше индулгенции. Днешното правителство успокоява тревогите на богаташите, като ги кара да плащат за жандарми, палачи, байонети и затвори. Албрехт Дюрер, Микеланджело, Холбайн, Кало, Гоя са създали мощни сатири за бедствията на своя век и своите страни. Това са безсмъртни произведения, исторически страници с неоспоримо достойнство; не искаме да отречем на художниците правото да изследват раните на обществото и да ги разкриват безпощадно пред очите ни; но нима сега няма други по-важни неща от това да се изобразяват ужаси и заплаха. В литературата, изпълнена с мистерии и пристрастия, която дарованието и въображението направиха на мода, предпочитаме да гледаме нежни и приятни лица, отколкото лицата на злодеи само заради драматичния ефект. Първите могат да въздействуват и да спомогнат за някои духовни промени, докато другите вдъхват страх, а страхът не лекува егоизма, той го увеличава.

Смятаме, че задачата на изкуството е задача на чувства и любов, че днешният роман трябва да замести притчата и нравоучителните басни от наивните времена и художникът има по-широка и по-поетична задача, отколкото да предлага в определени размери предпазливост и начини за примирие с цел да успокои ужаса, вдъхнат от картините му. Неговата цел трябва да бъде да застави хората да обичат предметите на примирението му, не бих го упрекнала дори ако ги поукраси малко. Изкуството не е изучаване на действителността, а търсене на идеалната истина и „Свещеникът от Уъкфилд“ е книга много по-полезна и много по-здрава за душата, отколкото „Развратеният селянин“ и „Опасни връзки“.