Читать «Каин (Мистерия)» онлайн - страница 4
Джордж Байрон
Сърцето ме боли. Ще мине, Авел.
Ти тръгвай, братко! Аз ще дойда скоро.
И вий, сестри — не се бавете с мен!
Вниманието ви към мен ме трогва.
Поемам на часа.
Ада:
Ако не дойдеш —
се връщам да те търся тук.
Авел:
И нека
Бог бъде с тебе, братко!
Каин /сам/:
И това
било живот! Сляп труд!… Защо? Защото
в Едем баща ми бил допуснал грешка.
Виновен ли съм? Бил съм незаченат!
Не съм желал живот — не го обичам,
захвърлен в тази пустош! И защо ли
послуша той Змията и жената?
А после страда!? Тук се крие нещо.
Дърво сред Рая — ала не за него?
Защо тогава във такава близост?
И то в самия център? Те си имат
единствен отговор: „Той тъй желае.“
„Той е добър.“ Така ли е? Изглежда,
че щом е най-могъщ, е най-добрият.
Аз съдя по плода — а той горчив е —
и трябва да го ям — за чужди грешки.
Какво сме ние? С херувимски образ,
но с по-унила и по-груба външност;
с божествен дух… Ала защо треперя?
Защо се плаша повече от него,
отколкото от ангела и меча,
пламтящ ужасно с неугасващ пламък,
пред портите, където обикалям
привечер в здрача, за да зърна само
законното си бащино наследство,
преди нощта да скрие и стените,
и вечните дървета, пред които
бледнее денем райската градина.
Пред ангелската стража щом не трепвам,
защо ме плаши онзи, който идва?
Изглежда по-могъщ и не по-малко
прекрасен — в половината си блясък —
а заслужава цял! Скръбта го прави
полубезсмъртен… А не се ли лъжа?
И може ли да съществува нещо
по-скръбно от една човешка същност?
Луцифер:
Да! Смъртният Човек!
Каин:
О, дух, ти кой си?
Луцифер:
На духовете Князът.
Каин:
И си слязъл
оттам в прахта!?
Луцифер:
Познавам тези мисли
на смъртен — и дълбоко ти съчувствам.
Каин:
Как! Знаеш моите мисли!?
Луцифер:
Те са общи
за всички по-достойни. В теб говори
безсмъртна половина.
Каин:
Как безсмъртна?
Не знаех! От дървото на живота
лиши ни бащиното безразсъдство,
а другото пък майка ми припряна
обрала рано… И плодът е Смърт.
Луцифер:
Измама е. Нали си жив!
Каин:
Живея,
за да умра. И не съзирам нищо
по-силно от смъртта, освен инстинкта —
инстинкта за живот, така противен…
Презирам се, но той ме побеждава —
и тъй живея!… Да не бях се раждал!
Луцифер:
Но си роден — и даже си безсмъртен!
Не си мисли, че тленната обвивка
е Същност — тя ще падне и ще бъдеш
това, което си сега.
Каин:
Това ли?
Защо не повече?
Луцифер:
Дори от нас ли?
Каин:
А вие?
Луцифер:
Ний сме вечни.
Каин:
И щастливи?
Луцифер:
Могъщи!
Каин:
А щастливи?
Луцифер:
Не. А вие?
Каин:
Щастливи!? Погледни ме!
Луцифер:
