Читать «Каин (Мистерия)» онлайн - страница 3
Джордж Байрон
Трябва да добавя, че има една „трамелогедия“ на Алфиери наречена „Авел“. Никога не съм чел нито нея, нито нещо друго от произведенията на покойния писател, освен неговия Живот.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Мъже: Адам, Каин, Авел
Духове: Ангел Господен, Луцифер
Жени: Ева, Ада, Цила
ДЕЙСТВИЕ I
СЦЕНА I
Адам:
О, Господи Всевечен, Свят, Премъдър,
на Бездната от мрака призовал
с едничко слово Светлината — Слава!
Ева:
Ти, Който повели да бъде Ден
и Ден от Нощ навеки си разлъчил,
и раздели водите чрез твърдта,
наречена Небе — навеки Слава!
Авел:
Ти, който от стихиите създаде
Земя и Огън, Океан й Въздух
и сътвори в небето светилата
и живите души — да им се радват
и да обичат — тях и Тебе. Слава!
Ада:
Всевечни Боже! Праотец на всичко,
създал душите живи с чуден образ,
от всичко по-възлюблени, освен
от Теб, Когото любя вечно. Слава!
Цила:
Ти, Който всичко и твориш, и любиш,
но позволи Змията да се вмъкне
и да изгони татко ми от Рая,
от Злото запази ни! Слава! Слава!
Адам:
Защо мълчиш, мой сине първороден?
Каин:
Не бива ли?
Адам:
Моли се!
Каин:
Ами вие?
Адам:
Направихме го пламенно.
Каин:
И гръмко
— да, чух ви!
Адам:
Бог ще чуе също.
Авел:
амин!
Адам:
Но ти, мой сине, ти мълчиш все още.
Каин:
Така е по-добре.
Адам:
Защо?
Каин:
Аз нямам
какво да прося.
Адам:
А благодари ли?
Каин:
Защо?
Авел:
Не си ли жив?
Каин:
Не съм ли смъртен?
Ева:
Ах, забраненото дърво започва
да дава плод, уви!
Адам:
Горчив стократно!…
О, Господи, защо си го направил!
Каин:
А ти защо от другото не яде?
Тогава като него би…
Адам:
О, сине,
не богохулствай! Сякаш чух Змията…
Каин:
Защо? Та тя е права: щом и двете —
познанието, както и живота —
са все добро, кое е зло тогава?
Ева:
Момчето ми! Говориш като мене
във онзи час. Дано да не изкупваш
греха ми! В покаяние се моля
дано не видя моето потомство
под райските стени в онези примки,
които ни прокудиха от Рая.
Бъди покорен! Ако ние бяхме,
би бил доволен днес… О, сине, сине…
Адам:
Молитвата ни свърши и е време
за труд — не тежък, ала неизбежен.
Земята млада е и дружелюбно
ни дава своя плод.
Ева:
Мой сине, Каин,
виж как баща ти е смирен и ведър —
бъди и ти такъв!
Цила:
Не щеш ли братко?
Авел:
Защо е тази сянка на челото,
с която можеш да събудиш само
божествения гняв?
Ада:
О, скъпи Каин,
дори на мен се въсиш?
Каин:
Не! Не, Ада!
Бих искал да остана сам за малко.
