Читать «Каин (Мистерия)» онлайн
Джордж Байрон
Джордж Байрон
Каин
Мистерия
На любимата ми съпруга Дора посвещавам този превод
Преводачът
„Грехът стои при вратата;
той те влече към себе си, но ти владей над него.“
(Битие, 4:7)
Горещата молба на преводача е всеки, който реши да прочете Байроновия „Каин“, да отдели преди това 40–50 минути за първите четири глави на първа книга на Библията — Битие.
Първородният грях, дървото на Познанието, братоубийството, вечното измамно изкушение да се постигне Свободата и Щастието, без доброволно подчинение на Божиите закони — това са отправните точки, от които Каин (персонификация на чистата човешка същност) поема, за да се впусне в лабиринта на необятната вселена, наречена Човешка душа.
Цялата поетична симфония се придържа изключително стриктно към четиридесетте стиха от Битие (гл. 3,1:24 и гл. 4,1:16). Безпрекословното подчинение на текста от страна на автора, съчетано със сатанинския полет на Луциферовата мисъл, придават на мистерията една философска дълбочина, която обезсмисля понятията Добро и Зло.
Вечният човешки въпрос — защо милиони поколения страдат заради греха на Адам и Ева — води към най-простия отговор: защото във Вселената Бог не е сам. Единственото, което Луцифер не оспорва, е фактът, че Бог е създал Земята и Човека и че в грандиозната небесна битка между Твореца и най-могъщия от ангелите победител е Бог. Но това поражение не отнема от победения правото да владее над най-съвършеното Божие творение. И двамата владетели предоставят на човека свободен избор и той трябва да го направи в рамките на краткия си земен живот, докато Бог и Сатана са безсмъртни.
Извършено е убийство — вторият човешки грях, който очертава контурите на някаква далечна първопроекция на една неизменна човешка обреченост: всеки следващ грях да намалява шанса да се изкупи предишния.
Навярно това е смисълът на Греха. Без да го познава, човекът е послушна играчка в Божиите ръце. Когато го извърши, той става негов роб, дори да не признава и пред себе си. Но познал веднъж Греха и отрекъл се доброволно от него, той вече е упражнил най-великото си право — правото на Свободен избор. Станал е равен на Бога, който го е сътворил „по свой образ и подобие“.
Разкъсван между Бог и Сатана, гордият Байронов дух се мята, търсейки сякаш свой собствен път. Но има ли път за оногова, комуто Бог е отредил да бъде „скитник и изгнаник на земята“?
* * *
„А Змията беше най-хитра от всички полски
зверове, които Господ Бог създаде“
(Бит. 3:1)
На сър Уолтър Скот се посвещава тази мистерия за Каин от неговият задължен приятел и предан слуга — Авторът
ПРЕДИСЛОВИЕ
Следващите сцени са озаглавени „Мистерия“, в съответствие със старинното наименование, употребявано за драми с подобни сюжети, които са се наричали „Мистерии“ или „Моралитета“. Авторът не си е позволявал със своята тема онези волности, така обичайни в миналото, които може да открие всеки читател, достатъчно придирчив към подобни богохулни произведения, били те на английски, френски, италиански или испански. Авторът се е опитал да запази езика, присъщ на неговите герои, и където речта им е взета от самата Библия (а това е изключително рядко), той е променял само отделни думи и то дотолкова, доколкото е изисквал ритъмът на стиха. Читателят ще си спомни, че в Битие не се говори, че Ева е изкусена от демон, а от „Змията“ и единственият мотив, който се посочва е, че тя била „най-хитрата от всички полски зверове“. Каквито и обяснения да са давали равините и Отците на този пасаж, аз си служа с текста такъв, какъвто е и отговарям с думите на епископ Уотсън в подобни ситуации, когато, като председател на изпитната комисия в Кеймбриджския университет, му цитирали Отците: „Ето Библията!“ и подавал Свещеното писание. Трябва да се отбележи, че темата, която разработвам, няма нищо общо с Новия завет и при всеки опит за отпращане към него ще се стигне до анахронизъм. С поемите, изградени върху подобни сюжети, не съм имал контакт отдавна. От двайсетгодишен не съм чел Милтън, но преди това го четях толкова често, че първия факт губи значение. „Смъртта на Авел“ от Джеснър прочетох на осем години в Абърдин и оттогава не съм я чел. Спомням си, че ми достави удоволствие, но от съдържанието помня само, че Каиновата жена се казваше Махала, а Авеловата — Тирза. В следващите страници аз съм ги нарекъл Ада и Цила — най-старите женски имена, които се споменават в Битие. Това са имената на Ламеховите жени — тези на Каин и Авел не носят истинските си имена. Дали съвпадението на темите е довело до същото и във формата — нямам представа и не ме интересува.
