Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 40
Пърси Биш Шели
ПАНТЕЯ
Навред един и същи глас! О, слушай!
ДЕМОГОРГОН
Земя, щастливо царство на душата,
кълбо съзвучно на мечтан живот,
красив гигант, събрал из небесата
любов, за да постелеш своя брод!
ЗЕМЯТА
Аз слушам! Аз съм като падащ плод!
ДЕМОГОРГОН
Луна, сестра, любима и царица,
отправила отгоре взор сребрист,
обгърнала човек и звяр, и птица
със красота и със копнеж лъчист!
ЛУНАТА
Аз слушам! Аз съм като тръпнещ лист!
ДЕМОГОРГОН
Демони на слънцата и звездите,
владетели на област огнелика
оттатък поясите звездошити
на ширинето!
ГЛАС ОТГОРЕ
Нашата велика
република те слуша и те вика!
ДЕМОГОРГОН
Щастливи мъртви, за които всеки
най-ясен стих дори не ще открие
дали вървите в същите пътеки
като преди!
ГЛАС ОТДОЛУ
Или като ония,
които жалят ни, сега сме други ние!
ДЕМОГОРГОН
Вий, гении първични, заживели
и в мозъка, и в ядката корава
на камъка, и в звездните предели,
и в пясъка, що на брега остава!
НЕЯСЕН ГЛАС
Ний слушаме! Смути ти нашата забрава!
ДЕМОГОРГОН
Вий, духове на жива плът, вий, птици,
животни, червеи, чийто лъх изпраща
вред топлината си, вий, върволици
от мълнии сред самотата спяща!
ГЛАС
Гласът ти като вихър ни разклаща!
ДЕМОГОРГОН
И ти, Човек, преди деспота с роба
събрал в едно, и властник, и бездомен,
ти, пътниче от люлката до гроба,
в нощта помръкнала на тоя ден огромен!
ВСИЧКИ
Кажи! И думите ти ще са вечен спомен!
ДЕМОГОРГОН
Дойде денят на тайната разкрита,
отдолу зина бездна страховита,
властта небесна в мрака си плени,
и любовта от своя трон върховен
в сърцето мъдро, от часа съдбовен
на сетна мощ, от стръмните стени
на пропаст-мъка, вдигна се, развърна
крила лечебни и светът обгърна!…
Упорство, мъдрост, нежност, добродетел,
— туй са печатите на истински владетел,
сковали ямата на всяко зло,
и ако Вечността, баща на всичко,
пак пусне със помръдване едничко
Змията хваната и дигне тя чело —
е тях на съдбата нишките сплетете
и царството свободно пак върнете!
Да носиш болка, сякаш непомерна,
да простиш злоба, от нощта по-черна,
да устоиш на неприятел всемогъщ,
да се надяваш и самата ти надежда
да бликне туй, в което тя се вглежда,
да любиш, да си все един и същ —
това, Титане, вечно ще остава
и свобода, и хубост величава,
че то едничко е Живот, Победа, Слава!…
Информация за текста
Percy Bysshe Shelley
Prometheus Unbound, 1819
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, NomaD, 2008
Публикация:
Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Редактор: проф. Марко Минков
Художник: Борис Ангелушев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Димитър Захариев
Коректор: Елка Георгиева
Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.
Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.
Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.
Цена 8,60 лева.
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Народна култура, София, 1959
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5577]
Последна редакция: 2008-03-23 13:00:00
1
Мотото — „Чуваш ли това, Амфиарай, скрит под земята?…“ — Амфиарай е бил древен цар, който е имал пророчески дар. Той е предсказал, че прочутата война на Седемте срещу Тива ще завърши с поражение на Седемте, по въпреки това поради намесата на алчната си жена е бил принуден против волята си да участвува във войната След поражението врагът го подгонва, за да го убие. Зевс се смилява над съдбата му и разтваря земята пред него. Той потъва заедно с колесницата си. Гърците са вярвали, че на същото това място в навечерието на големи събития се е чувал гласът на Амфиарай, който шепнел предсказания под земята. С тази митологическа алюзия Шели намеква за идващата революция и съдбовна гибел, която виси над старото общество.
