Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 67

Но случваха се и дни на преядане, когато не успявахме да заловим някой „предател“ или „шпионин“, който имаше в Пирина мандра: отмъщението се изливаше върху стадото му…

Мнозина от дружината, било поради неиздържели-вост, било поради някакво незадоволство, бяха оставили Пирина, за да се върнат в България. Между тях бе и поручик Наумов, който се оказа твърде нежен за суровия хайдушки живот. Аз не можех да се оплача от себе си, дори напротив: често пъти не отстъпвах и на калени харамии. Напуснал София още на 6 януари — не смятам, че починах през майската садмица в София, — набираха ми се шест месеца лутане из Македония, без да бях охнал. Но съкрушен от вътрешни терзания, сега аз се влачех като пребит, търсейки изход. И един ден го намерих.

Драмската чета бе разбита в с. Баница, когато падна и Делчев. Един малък остатък от нея, 4–5 души, се движеше с нас. Така че за Драмско трябаше да се сформирува нова чета, която можеше да играе значителна роля в предстоящото въстание. През тоя край минува железопътна линия — добро обстоятелство за ефектни атентати.

Аз повиках настрана другарите от „окръжния комитет“ и им съобщих решението си да се туря начело ла драмската чета. Те, разбира се, го приеха, удивлявайки се на куража ми. Наречената моя околия беше в огъня на една афера: изтезания, разкрития и арести. При туй революционната организация там простираше мрежата си само върху десетина български или полубългарски села, изгубени като малки острови сред турско и гръкоманско море. — Аз пряко заявих, че не искам да остана в никакъв окръжен комитет, защото не мога да нося отговорност за чиито и да било ексцентричности. Сандански разбра и заобиколи:

— Ти, и там като си, пак ке останеш член на комитета; ке участвуваш в решенията.

— Именно това не искам.

— Не люти се, море…

И той цвъкна два пъти пред себе си.

Аз събрах хората от разбитата чета и обявих, че ще отиваме в овдовялата околия — през Неврокопско, отдето трябаше да взема два-трима професионални харамии. Всички селяни от оня край, моите четници се радваха като деца, че ще се намерят между близки и свои. Насядали около мене, те говореха:

— Ти не се грижи за нищо. Нам си остави и чантата, и пушката. Леко ке поминуваш…

Мили бедни хорица, те мислеха, че тъй са ме приласкали най-хубаво.

Аз се осветлих подробно върху положението в Драмско и се обърнах към Сандански:

— Яне, в разнебитената околия, дето отивам, има всичко петдесет кримки. Но туй не е беда, защото там ще се работи не с много хора и пушки, а главно с динамит по железницата. Напоследък тук, в Пирина, се складираха 800–1000 лири материали. Из пещерите Ще остане да гние толкова меланит, защото няма къде Да го употребиш. Дай ми една част…