Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 40
Пейо Яворов
— Седумдесе седум-мина-а — довършват вече няколко гласа.
— Де Вашил, по-живо, емшери! — подвиква и Гоце.
— Пля-яс — светва един револверен изстрел.
— Тичайте да кажете на часовите — досеща се някой: — да не помислят, че ги викаме!
И пещерата отново притихва в дълбоко мълчание. Но някой от неврокопчани още не е изгубил настроение. Като че пробуден в орловото си гнездо от про-кобен сън, той протяга унило:
Сякаш вледененото отчаяние на робите се топеше в нервозното пещерно ехо и се разсипваше върху нас като кървави сълзи! Надали има в света други народ освен нашия, чиито песни, с редки изключения, да са тъй неразличими от гласен плач. Поспрете се утрин край някое гробище или идете на пладне при жетварите в полето, или присъствувайте на някоя селска сватба — и слушайте чрез душата си! Вие ще чуете все едно и също.
На 6 февруари през нощта ние изпразнихме пещерата, всеки поел своя път. Щях да забравя: преди да се разпръснем, един фотограф дойде отнейде и ни фотографира. Гоце трябаше да се спусне край р. Струма с намерение да разруши някой по-голям мост. Аз прекарах с него още ден в с. Кърчово (Демирхисарско), дето една случайна шега ни озова в ролите на лекар и аптекар.
В моята чанта имаше няколко шишенца с различни „пенкелери“ и една кутия прахове против треска, кашлица и пр. Понеже смятахме раздяла за месеци, ние седнахме да разделим и лековете. Когато разправях кое за какво е, Гоце се усмихна към присъствуващите два-трима селяни: „Истински хекимин!“ И ето след половин час захванаха да идват организационни членове: „Аман, тук никой не разбира; жената, детето — какво да ги правим; вече две години, пет месеца, оня ден…“ Никакви разуверения не помагаха; селяните мислеха, че се увъртам, и се огорчаваха. Най-сетне рекох поне да видя болните, затова наметнах една дълга гуня и тръгнах „по визити“. За да се отплатя на Гоце, аз му изпратих две-три „диагнози“ и „рецепти“, затворени в пликове: „30-годишна жена с очевидния признак на интересното положение. Въображаеми болести в главата, гърдите и нозете. През ученически години особно съм се интересувал от женските потайности и съм чел нещо за ипохондрията на непразните. Дай два праха против кашлица!“ И др. — Най-интересния ми пациент бе едно 10–12-годишно момиченце с няколко муски на вратлето. То „страдаше от нозе“ — чак до горе синьо-черни като шията на впрегатен вол и твърди като цървул. Въз някакъв лишей се беше натрупал половин сантиметър кир. Наслояването почнало още когато детето било на 1–2 години. Всички го смятаха „змейничаво“ и вземаха кира за „змейски луспи“; — майка му тряба много да се е клела, че не е сгреша-вала с някой змей… Не бяха помогнали нито знахарски баяния, нито ходжовски муски, нито попски молитви. Аз „предписах“ да мажат три дни дървено масло или прясна лой — и на четвъртия ден, след половин час държане в топла вода, да хлузят с насапунен вълнен чорап. Подир това да повторят нови „четири дни“, сетне да потретят — додето изчезнат „луспите“. Обаче кой знае дали съм помогнал повече от ходжата и попа!…
