Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 32

На едно място, широко колкото да стъпи човек с двете си нозе, ние трябаше да минем 4–5 метра по ледове, наслоявани цяла зима. Аз коленичих и пропълзях до края на четири. Най-малкото подлъзване можеше да прати човека, през храсти и камънаци, чак при Места, доле в пропастта. С божието име на уста, Най-после се изнизахме всички 30–40 души. Най-силните от нас трябаше да прекарат още шестте коня, натоварени с динамит. Вързани с пояси за врат и опашка, теглени отпред и възпирани отзад, стъпка по стъпва, минаха и животните. От другата страна ние излязохме вече на път, широк почти два метра. Но едва тръгнахме, някой изохка и се провали надоле в тъмнините. Дядо Петър от Драмско се беше почувствувал много безгрижен и отиде на разходка по дяволите. Стълпени над пропастта, ние го зовяхме напразно. Но подир няколко минути, подошъл в себе си, той замяука като пребито коте: „жив съм, недейте ме оставя…“ Ние оставихме трима четници и селяни да го търсят, дадохме им и един кон да го качат и продължихме пътя си. Другата нощ те донесоха дяда Петра предисачен върху коня, с изпотрошени кости, омекнал като гущер. Той беше втория пострадал човек, откакто минахме границата. В Разлога ние оставихме друг един, някой си бай Иван, с нозе, схванати от студ. Те и двамата осакатяха.

Тук, в Неврокопско, както поменах вече, ние получихме съобщение за решението да се подигне въстание към 1-ви май. Това ни изненада и съкруши — нас, които бяхме воювали против „върховистите“, именно защото искаха масови действия. Но и тия, които бяха взели съдбоносното решение, председателствувани от покойния Ив. Гарванов — и те бяха наши другари едномисленици, заедно бяхме викали против бързането с общо въстание, заедно до вчера! Очевидно настроението на енервираното население обхващаше и ръководителната интелигенция. Или поне масата налагате своята сляпа воля на водителите си. Защото селата на много райони, особно в Битолския окръг, вече заявяваха, че или тряба да въстават, или ще предадат оръжието си. Така е може би при всяко по-широко обществено движение за пренормиране стари някои отношения: първенствуващите елементи само раздухват недоволствата, канализират силите. По-нататък, когато движението се превърне на една гороломна стихия, водителите стават почти несъзнателно водени. Тогава тяхната задача се ограничава да проумеят желязната логика на обстоятелствата в привидната самопроизволност на събитията и да използуват нейните внезапни насоки за своите крайни цели. Но какво бяха солунските ръководители — ясновидци или заблудени — кой би могъл да каже днес! Безспорно е, че тяхното решение, с последвалото Илинденско въстание, беше много важен етап в развитието на освободителния въпрос.