Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 71

Дюран ги гледаше с алчен поглед. Изглеждаше извънредно развълнуван, едва ли не бе загубил присъствие на духа. Димов снизходително се усмихна.

— Защо се смеете? — кресна изведнаж Дюран. — Ами това е успех, колега, невероятен успех. Можете ли да си представите как ще се облещи нашият директор, като му ги тръсна на бюрото?

И все още не можеше да откъсне погледа си от тях.

— Трябва да почнем разпита! — каза Димов неспокойно.

Едва сега инспекторът дойде на себе си.

— Да, да, прав сте…

За разпита бяха наели апартамент на същия етаж. Когато влязоха, мадам де Вол седеше на малкото диванче в спалнята, облечено в златиста дамаска. Изглеждаше притихнала и сразена, но все пак с удивително свежо лице, сякаш недокоснато от събитията. Разположен удобно на един стол, Жан я следеше като ястреб, без да я изпусне нито за миг от погледа си. „Тия млади хора — мислеше Димов — могат да бъдат по-студени и от лед.“ Според него, един стилен инспектор при всички положения трябваше да бъде малко по-милостив и по-внимателен към жените.

Но навярно инспектор Дюран беше далеч от тая мисъл. В тишината гласът му прозвуча почти жестоко:

— Кажете, мадам де Вол, защо се опитахте да убиете Пиер Кулон? Защо стреляхте срещу него?

Мадам де Вол погледна инспектора, забави се само един миг и каза тихо:

— Не съм стреляла по никого.

„Значи, съвзела се е“ — помисли Димов с някакво странно облекчение. Каквато и да бе тая жена, все пак тя бе живяла между вълци. Но Дюран само я погледна с презрение.

— Късно е за лъжи и преструвки. Предупреждавам ви, че с това само отежнявате своето положение.

— Не съм стреляла по никого — повтори мадам де Вол. Гласът й звучеше равно и съвсем безизразно.

— Това са показания на Пиер Кулрн.

— Вие ме шантажирате, инспекторе. Пиер Кулон не може да ви каже нещо, което не е истина.

— Искате да кажете, че нямате нищо общо с тая работа?

— Нямам нищо общо със самоубийството на Кулон.

— Тогава защо побягнахте? — запита Дюран със спотаена ярост. — Защо взехте фалшиво име? Защо си послужихте е фалшив паспорт?

— Защото се уплаших.

— От какво се уплашихте?

— Уплаших се, като разбрах, че Кулон е в ръцете ви. Аз бях съучастничка на Периа в неговите работи. Но знаех, че и Кулон е изцяло в течение.

— Познавате ли и някои други от бандата?

— Не, само тях.

— Може би ще си припомните и някои, други — каза Дюран. — Добре, разкажете, каквото знаете.

— Та аз изобщо не познавах Кулон — продължи мадам де Вол. — За него и за дейността му научих едва няколко дена преди убийството на Периа.

— От кого?

— От Периа, разбира се. Когато той бе принуден от обстоятелствата да замине за Бейрут под името Кулон. Аз знаех, разбира се, много добре кой е Кулон и какво представлява той за парижкото общество. Тогава Периа ми призна, че Кулон също като мене работи за него. Предполагам, че той е пласирал крадените скъпоценности.

— А вие?

Аз работех за Периа близо три години. Използувах своя дипломатически имунитет и пренасях през границата крадените скъпоценности. Последния път трябваше да пренеса скъпоценностите на мисис Доналд, откраднати от „Мавритания“. Разбира се, те бяха нарочно пренесени в Бейрут, където аз работя. Можеше да ги получи само Периа и никой друг. Тогава той се реши на тая постъпка — да замине за Бейрут под името на Кулон. С негово съгласие, разбира се. Там работата се свърши благополучно, той ми предаде скъпоценностите на мисис Доналд. И едва в последния момент, когато тръгнахме от Бейрут, ми каза, че ще се срещне на софийското летище с Кулон и там отново ще сменят своите самоличности.