Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 37

— Имате ли пушен паламуд? — питаше той направо на български.

— Нямаме, господине — отвръщаше неизменно продавачът. — Не е сезон сега. Пушен паламуд през есента.

— Какво имат тогава? — мърмореше обидено Ралчев. — Аз без пушен паламуд няма как да се върна… А бил на безценица на всичко отгоре.

Скитаха цял следобед, но много рядко им се мяркаше някой антикварен магазин. Едва вечерта се върнаха в „Хилтон“ с натежали крака, оглушали от шума и крясъците. Седнаха за малко пред барчето, но Димов непрекъснато се оглеждаше.

— Всичко видяхме в тоя кошмарен град — мърмореше злорадо Ралчев. — Даже проститутки, по-стари от баба ми… Но нито кутии за енфие ще намерим, нито пушен паламуд.

— На мене ми трябват не кутии за енфие. На мене ми трябва продавачът на кутията.

Димов все тъй се оглеждаше. „Какво може да търси в тоя непознат хотел?“ — мислеше Ралчев.

— Просто не знам как ще се ориентираме в тоя хаос.

— Ще се ориентираме! — отвърна спокойно Димов.

Най-сетне съзря това, което му трябваше — възрастен прислужник с лице на персийски поет, облечен в малко износена униформа. Той му даде едва забележим знак, прислужникът с достойнство се приближи.

— Спомняте ли си за господин Периа? — запита Димов на френски.

Прислужникът се замисли.

— Господин Периа?

— Той беше преди около един месец в хотела… Висок, хубав французин, много представителен.

— А, да… Господин Периа — припомни си изведнъж прислужникът. — Да, много възпитан господин, много щедър.

Димов се усмихна едва забележимо и му пъхна в ръката пет долара. Прислужникът сякаш изведнаж се преобрази, — Вие ли препоръчахте на господин Периа един много интересен магазин за антикварни предмети?

— Не, господине, не ме е питал! — отвърна прислужникът с искрено огорчение.

След първия успех — първата несполука.

— Впрочем, той какво пиеше? Тук, на бюфета, искам да, кажа?

Доста странен въпрос, но прислужникът бе свикнал и на по-странни. Тия чужденци май всички до един са чудаци:

— Бира — отвърна той след кратко колебание.

— Вие каква бихте ми препоръчали?

— „Туборг“… Господин Периа пиеше само „Туборг“ — припомни си прислужникът. — Много хубава датска бира, господине. В Истанбул се сервира само в нашия хотел.

— И все пак къде се намират вашите антикварни магазини? Не са ли събрани на едно място?

— Не, пръснати са из целия град. На едно място са събрани само в Капалъ пазар.

— Но там сигурно се продават само боклуци.

— Не, господине, продават всичко, каквото човек може да си помисли.

— А тук наоколо някъде?

— Наблизо няма… Но има няколко хубави магазина по преките на „Истиклял булвар“.

— Да, благодаря ви — кимна Димов.

— В хотела имаме хубав европейски ресторант, господине. И много елегантен нощен бар.

— Да, да, видяхме го — отвърна предпазливо Димов. — Но не сме дошли тук, за да се храним в европейски ресторанти.