Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 3

— Да, това ми трябваше! — каза той най-сетне. — Това е оригиналът…

Периа започна внимателно, почти любовно, да огъва кутията в лилавото кадифе.

— И колко струва тая красива играчка? — запита той.

— Седем хиляди долара, господин Периа…

— Добра цена! — кимна мъжът.

— Ако беше моя, щях да ви я дам малко по-евтино — отвърна Айвазян. — Но вие разбирате, сам аз съм я купувал… И понеже бързах заради вас, и те ми взеха малко повече.

— Казах само, че цената е добра — усмихна се Периа. — Ще приемете ли травел-чекове?

— Моля! — каза търговецът. — Парите са си пари… Беше ми приятно да ви услужа, господин Периа… Вие сте джентълмен.

Периа пъхна кутията в джоба си.

— Пожелавам ви добро здраве, господин Периа!… И успех в сделките.

Навън шофьорът го чакаше все тъй забил пъпчивия си нос във фолиото. Безпомощен да постигне най-желаното, сега той не откъсваше поглед от бюста на съмнителната блондинка. Пристигането на клиента ни най-малко не го смути — все едно, че си четеше корана.

— „Хилтон“! — каза нетърпеливо Периа. Шофьорът неохотно пъхна списанието в джоба си.

— Да, господине.

И кадилакът се понесе като ладия по старинния калдъръм на улицата.

* * *

Маня не беше от най-красивите стюардеси на „Балкан“. Красивите стюардеси не обичаха да пътуват по тая въздушна линия, както между прочем и не дотам красивите. Както навсякъде по света, така и в „Балкан“ красивите стюардеси имаха повече възможност за избор. Но затова пък Маня беше една от най-опитните. Правеше доста добри валутни сборове от дребната търговийка на борда — напитки, цигари, шоколад. Умееше много мило да се усмихва, защото имаше хубави зъби. Притежаваше на всичко отгоре чифт добри крака, малко масивни за един съвсем изискан вкус, но затова пък много удобни за ходене по нестабилния под на самолета. Като всяко порядъчно момиче отначало тя много се дразнеше, че всички безочливо я зяпат именно в краката, но после постепенно свикна. И нямаше как да не свикне, след като минижупът бе въведен като официален костюм на въздухоплавателното социалистическо предприятие.

Като всяка, опитна стюардеса тя още от стълбата познаваше своите хора. Познаваше ги по цвета на лицето, по блясъка на очите, дори по потъмнелите зъби, както беше случаят с тоя господин Капелани. На всичко отгоре се оказа французин и съвсем истински при това. Седнал не седнал, той побърза да се представи.

— Аз съм директор Капелани. Може ли бутилка „Каберне“?