Читать «Захир» онлайн - страница 96
Паулу Коелю
— Какво означава „прекъснати истории“?
— Естер не е тук. В определен момент тя не можа да продължи да се освобождава от нещастието и да позволи на радостта да се върне. Защо? Защото нейната история, както и историята на милиони хора, зависи от Енергията на любовта. Тя не може да продължава сама: или престава да обича, или очаква любимият й да я потърси.
В неуспелите бракове, когато един от двамата спре да върви, другият е принуден да стори същото. И докато чака, запълва времето си с любовни авантюри, благотворителни дружества, прекалени грижи за децата, нагърбване с много работа и тъй нататък. Много по-лесно би било да поговорят открито върху проблема, да настояват, да изкрещят: „Да продължим напред, иначе ще умрем от скука, от тревога, от страх.“
— Искаш да кажеш, че Естер не успява да се освободи от тъгата заради мен?
— Не казах това: не смятам, че единият може да обвинява другия при каквито и да било обстоятелства. Казах, че тя трябва да избере дали ще спре да те обича, или ще те накара да я потърсиш.
— Но нали сега тя прави точно това!
— Знам. Ако зависеше от мен обаче, бих отишъл при нея само когато гласът ми го позволи.
— Готово! Ортопедичната яка излезе от живота ти и се надявам никога повече да не се върне в него. Моля те да избягваш резки движения, защото на мускулите ти им трябва време. Впрочем какво става с момичето с ясновидските способности?
— Какво момиче? Какви ясновидски способности?
— Нали в болницата ти ми каза, че някой чул глас, който го предупредил, че ще ти се случи нещо!
— Не е момиче, а момче. А ти ми обеща да се поинтересуваш за епилепсията.
— Свързах се със специалист. Попитах го дали е срещал подобни случаи. Отговорът му ме поучуди, но с твое позволение ще ти припомня, че медицината си има своите тайни. Сещаш ли се за историята с момчето, което излиза от къщи с пет ябълки и се връща с две?
— Да: може да ги е изгубило, да ги е подарило, стрували са по-скъпо и прочие… Не се притеснявай, знам, че няма общовалидни отговори. Би ли ми казал, преди да започнеш, дали Жана д’Арк не е страдала от епилепсия?
— По време на разговора ни приятелят ми спомена и нея. Жана д’Арк започнала да чува гласове, когато била на тринайсет години. Показанията й доказват, че е виждала и светлини — което е един от симптомите на епилептичния пристъп. Според доктор Лидия Бейн, известна невроложка, тези състояния на екстаз, в които е изпадала светицата воин, са проявление на така наречената музикогенна епилепсия, при която пристъпите биват предизвиквани от определена мелодия: в случая с Жана д’Арк това е бил звънът на камбаните. Да не би момчето да е получило епилептичен пристъп в твое присъствие?
— Да.
— Имаше ли някаква музика?
— Не си спомням. Но дори да е имало, едва ли сме я чували поради шума от приборите, освен това бяхме погълнати от разговора.
— Напрегнато ли ти изглеждаше?
— Много напрегнато.
— Това е другата причина за пристъпите. Темата е много по-стара, отколкото си мислим: още в Месопотамия са съществували изключително точни описания на това, което тогава са наричали „болестта на падането“, последвана от конвулсии. Нашите прадеди са смятали, че се е дължала на присъствието на демони, които обсебвали нечие тяло. Едва много по-късно гъркът Хипократ обяснил тези конвулсии с разстройство на мозъчните функции. Въпреки това и днес епилептиците са жертви на предразсъдъци.