Читать «Захир» онлайн - страница 55

— Искаш ли да дойдеш и ти?

— Да. Ще дойда с теб. Освен ако не предпочиташ да отидеш сам.

— Предпочитам.

— Въпреки това смятам да дойда. Още не се е родил мъжът, който ще контролира действията ми.

— Знаеш ли защо разстоянието между релсите на влаковете е 143,5 сантиметра?

— Не, но мога да се опитам да разбера чрез интернет. Важно ли е?

— Много.

— Нека засега да оставим настрана релсите. Току-що разговарях с едни приятели, които са твои почитатели. Смятат, че човекът, който е написал книги като Време да раздираш, време да съшиваш, историята за пастирчето, както и за поклонението по пътя до Сантяго, е мъдрец и има отговори на всички въпроси.

— Което изобщо не е вярно, както знаеш.

— А кое е вярно тогава? Как така говориш на читателите си за неща, които са ти непознати?

— Не са ми непознати. Всичко, което съм написал в тях, е част от душата ми, уроци, които съм научил през живота си и които се опитвам да приложа и върху себе си. Аз съм читател на собствените си книги. Те ми разкриват нещо, което съм знаел, но не съм осъзнавал.

— А читателят?

— Мисля, че и с него е същото. Книгата — както и някой филм, мелодия, градина, гледка от планината — разкрива нещо. А да разкриеш означава да махнеш един воал и да сложиш друг. Да свалиш воала от нещо, което вече съществува, не е същото като да се опитваш да разкриеш на други тайната как да живеят по-добре.

В момента, както и на теб ти е известно, страдам от любов. Това може да не е нищо друго освен слизане в ада, но може да бъде и разкритие. Едва когато написах Време да раздираш, време да съшиваш, си дадох сметка за способността си да обичам. Научих това, докато вкарвах в компютъра думи и изречения.

— А духовната страна? Онова, което сякаш присъства на всяка страница от книгите ти?

— Започва да ми харесва идеята да дойдеш с мен тази вечер в арменския ресторант, защото ще откриеш, по-точно ще осъзнаеш три важни неща. Първо: в мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ неизвестен източник, който обикновено наричаме Бог. Това, което се опитвам да направя, откакто започнах да следвам пътя си, е да прославям тази енергия, да се свързвам с нея всеки ден, да се оставя на знаците да ме водят, да се уча, докато правя — а не докато възнамерявам да направя — нещо. Трето: никой не е сам в нещастието си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателството, изникнало пред нас.

— А това включва ли и любовното страдание?

— Включва всичко. След като страданието е тук, по-добре е да го приемеш, тъй като то няма да си отиде само защото ти се преструваш, че не съществува. Ако си радостен, добре е да приемеш и радостта, макар и с опасението, че някой ден тя ще изчезне. Има хора, за които животът е единствено саможертва и отказ. Има хора, които се чувстват част от човечеството само когато са „щастливи“. Но защо ме питаш за тези неща?