Читать «Захир» онлайн - страница 56

— Защото съм влюбена и се страхувам, че ще страдам.

— Не се страхувай. Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.

— Знам, че Естер е тук. Освен за епилептичния припадък на момчето ти нищо друго не ми каза за срещата ви в пицарията. Това е лош знак за мен, но сигурно е добър знак за теб.

— За мен също може да е лош знак.

— Знаеш ли какво искам да те попитам? Бих желала да разбера дали ме обичаш така, както аз те обичам. Но не смея. Защо постоянно съм неудовлетворена от връзките си с мъжете?

Защото смятам, че постоянно трябва да имам връзка с някого — и това ме задължава да бъда необикновена, интелигентна, чувствителна, изключителна. Желанието да съблазнявам ме кара да дам най-доброто от себе си, което ми помага. А и ми е много трудно да живея сама. Не знам обаче дали това е най-добрият избор.

— Искаш да знаеш дали съм способен да обичам една жена дори и след като тя ме е напуснала, без да ми даде каквито и да било обяснения?

— Прочетох книгата ти. Знам, че си способен на това.

— Искаш да ме попиташ дали въпреки любовта ми към Естер съм способен да обичам и теб?

— Не бих се осмелила да те попитам подобно нещо, защото отговорът ти може да разбие живота ми.

— Искаш да знаеш дали в сърцето на един мъж или една жена може да има място за повече от един човек?

— Да, бих искала да ми отговориш на този въпрос, понеже той не е така директен както предишният.

— Мисля, че има. Освен ако някой от тях не се превърне в…

— В Захир. Но аз ще се боря за теб, мисля, че си струва. Един мъж, който е в състояние да обича една жена така, както ти обичаш Естер, заслужава моето уважение и усилията ми.

А сега, за да ти покажа колко много искам да си до мен, колко важно място заемаш в живота ми, ще направя това, за което ме помоли, колкото и абсурдно да ми се струва: ще разбера защо разстоянието между релсите на влака е точно 4 фута и 8,5 инча.

Собственикът на арменския ресторант бе направил това, за което бе споменал миналата седмица: сега беше зает не само салонът в дъното, но и целият ресторант. Мари наблюдаваше хората с интерес и от време на време отбелязваше колко са различни.

— Как е възможно да водят деца на подобно събитие? Това е абсурдно!

— Може би няма на кого да ги оставят.

Точно в девет часа шестимата актьори — двамата музиканти с ориенталските дрехи и четиримата младежи с белите блузи и набраните поли — излязоха на сцената. Сервитьорите спряха да обслужват масите и хората замлъкнаха.

— В монголския мит за сътворението на света се срещат кошутата и дивото куче — каза Михаил с глас, който отново бе променен. — Две същества, които по природа са различни: в реалния свят дивото куче ще убие кошутата, за да се нахрани. В монголския мит обаче и двамата разбират, че всеки един се нуждае от качествата на другия, за да оцелее в една враждебна среда, и двамата трябва да се съюзят.

Но преди това те трябва да се научат да обичат. А за да обичат, трябва да престанат да бъдат такива, каквито са, в противен случай никога няма да могат да живеят заедно. С времето дивото куче започва да приема факта, че неговият инстинкт, до този момент винаги насочен към борбата за оцеляване, сега служи на по-висша цел: да срещне някого, с когото да изгради отново света.