Читать «Захир» онлайн - страница 52

— Светлините, светлините се появяват! Моля те, изведи ме оттук!

Тялото му започна да се тресе от конвулсии. Вече не беше възможно да се скрие каквото и да било, хората от другите маси бяха станали.

— В Казах…

Не успя да довърши изречението. Блъсна масата, разхвърчаха се пици, чаши, прибори, уцелвайки седналите близо до нас. Изражението на лицето му коренно се промени, тялото му трепереше, а очите му се въртяха в орбитите си. Отметна рязко главата си назад, при което чух изпукване на кости. От една маса стана някакъв мъж. Роберто успя да хване Михаил, преди той да падне на земята, а през това време мъжът взе една лъжица от пода и я напъха в устата му. Сцената едва ли продължи повече от няколко секунди, но на мен ми се стори цяла вечност. Представях си как жадните за сензации списания ще пишат за прочутия писател (евентуален претендент за голяма литературна награда въпреки критиката срещу него), който е предизвикал спиритически сеанс в една пицария само за да привлече внимание върху новата си книга. Параноята ми не спря дотук: после щяха да открият, че въпросният медиум е същият мъж, изчезнал заедно с жена му. всичко щеше да започне отново и този път нямаше да имам смелостта и енергията пак да понеса същото изпитание.

На съседните маси седяха, разбира се, и мои познати, но дали някой от тях ми беше истински приятел? Дали щяха да запазят мълчание по повод видяното?

Тялото на Михаил спря да трепери и той се отпусна. Роберто го придържаше седнал на стола. Непознатият мъж измери пулса му, отвори клепачите му и се обърна към мен.

— Сигурно не му се случва за пръв път. Откога го познавате?

— Открай време идват тук — отвърна Роберто, виждайки, че не съм в състояние да реагирам. — Но на този тук му се случва за пръв път на обществено място, макар и да съм имал подобни случаи в ресторанта си.

— Забелязах — отвърна мъжът. — Не се поддадохте на паниката.

Репликата бе адресирана към мен, сигурно бях пребледнял. Мъжът се върна на масата си, а Роберто се опита да ме успокои:

— Той е лекар на една много известна актриса. Мисля, че по-скоро ти се нуждаеш от медицинска помощ, отколкото гостът ти.

Михаил — или Олег, независимо как се казваше човекът пред мен — отвори очи. Огледа се и вместо да се засрами, се усмихна притеснено.

— Извинявай — каза той. — Опитах се да запазя контрол над себе си.

Чудех се как да се измъкна от положението. Роберто отново ми дойде на помощ.

— Не се безпокойте. Нашият писател има достатъчно пари, така че ще плати счупените чинии.

После се обърна към мен:

— Епилепсия. Това е само епилептичен припадък, нищо повече.

Излязохме от ресторанта и Михаил веднага спря едно такси.

— Но ние така и не разговаряхме! Къде отиваш?

— Сега не съм в състояние да говоря. А и ти знаеш къде да ме намериш.

Съществуват два свята: този, за който мечтаем, и действителният свят.

В света, за който мечтаех, Михаил бе казал истината, а случилото се беше просто един труден момент в живота ми, недоразумение, което не е чуждо на нито една интимна връзка. Естер ме чакаше търпеливо, надявайки се аз да съм открил къде сме сгрешили в нашия брак, и ако вината беше у нея, тя щеше да ми се извини и отново да заживеем заедно.